Забравена парола?
Начало на реферати

Таблица на владетелите от Първото Българско царство






Първо Българско Царство 681 1018 година


Владетел: Външна политика: Вътрешна политика:

1. Хан Аспарух

(681-701)
( Дуло)

Води непрестанни войни срещу Византия, Аварския хаганат за освобождаването на славяни от този хаганат. За краткия си период на управление Аспарух печели многократни войни с Византия като я унижава и прибавя към територията на държавата си, византийски територии и я принуждава да плаща годишен данък на България.

Държавата е разделена на прабългари и славяни. Държавата е наречена сарак. Той е разделен на три части : център, ляво и дясно крило, като ж центъра са прабългарите управлявани от хана, а в двете крила са славяните управлявани от хора посочени от хана.

2. Хан Тервел (701-718)
( Дуло)

Благодарение на кризата на Аварския хаганат и Византия към България помага на нейната външна политика.

Хана води мирна политика. 705г. Помага на византийския император и в отплата получава титлата кесар и областта Загоре. Няколко пъти достига стениете на Цариград. Заради тези почти успешни опити византийския император сключил мир с България като с този договор уточнили границите и данъка, който Византия била задължена на плаща на България, и двете държави се споразомели да не укриват престъпници една от друга. България била основната сила, която спряла нашествието на арабите към Балканите и Европа.

След Аспаруховата гибел Тервел успява да укрепи дуржавата и да издигне нейната политическа роля и значение, да я напраеи известна в цяла Европа. Поставя си за цел да присъедини всички славянски племена в държавата, тоест териториално разширение.

3. Хан Кормесий

( Дуло)

Водил е мирна политика. По края мадарския надпис е казано, че заради развалените отношения било върнато едно езеро на Византия.

От документите, които са намерени можем да кажем, че не са водени никакви войни. По това личи, че мирния договор бил възобновен.

4. Хан Севар
(724-739)
( Дуло)

Няма сведения за войни с Византия.

Водил е мирна политика.

5. Хан Кормисош

(738-756)
(Вокил)

Прави преврат и сваля от престола Севар. Води продължителни войни с Византия. Прави поход към Цариград, който завършва с тежки поражения за България. Това може би е била причината за свалянето му от престола.

Има за цел да възстанови крепостите по границите на България. С неговото сваляне е началото на поредицата преврати и насилия в българската държава през втората половина на 8 век. Принципът на монархическото начало е поставен под съмнение от амбициите на силните прабългарски родове.

6. Хан Винех
(756-761)
(Вокил)

Водил 2 войни с Византия. При първата се задължил да преговаря, а при втора българите победили.

Въпреки войните Винех искал мир и заради това платил с живота си и рода му бил избит.

7. Хан Телец
(761-764)
(Угаин)

Веднага след възкачването си събира войска и опустушава пограничните византийски земи. Византия веднага отвръща на удара и събира войска и флот. Хана привлича славяни. Вместо да нападне в засада той предпочита откритото поле и следователно губи войната. За България и Византия има много поражения. Хана бива убит.

Укрепва проходите на Балкана заради войната.

8. Хан Савин
(764-766)
(зет на Кормисош от рода Вокил)

Води мирни преговори с Византия тайни, но когато били разкрити, те не били одобрени от държавта и Сажин избягал в Константинопол.


9. Хан Умор
(766) (Вокил)

Управлявал 40 дни. Токту и брат му Баян от рода Угаин вдигнали бунт и го свалили от престола.


10. Хан Токту
(766-767)
(Угаин)

Управлението на кан Токту продължило по-малко от година. Скоро той се намерил пред обединените сили на опозицията и трябвало да се спаси с бягство интересно е, че бягал не по посока на Византия, а на север към Дунав. Някъде в горите на река Дунав Токту загинал заедно с брат си и мнозина от своите приближени.

Според някои изследователи кан Токту стоял на чело на онези сили, които били противници на засилващото се политическо влияние на Византия.

11. Хан Паган
(767-768)

Започва мирни преговори с Константин V. Те са разгорещени и императорът постоянно укорява българите за тяхното безредие. Все пак мир е сключен, но чрез него василевсът печели време. С бърз марш той стига до вътрешността на България, но се завръща без някакви сериозни победи. За кан Паган обаче този поход има отрицателни последици. Убит е около Варна


12. Хан Терелиг
(768-777)

За пръв път името му се споменава в изворите във връзка с похода на византийския император Константин V Копроним срещу България през май 774 г. Този поход завършил без решително сражение, с мирен договор между двете страни. В края на същата година обаче Телериг изпратил армия от 12000 души в Берзития (в дн. Македония), но византийският император, предупреден от своите агенти в Плиска, събрал многократно по-силна войска и сразил българските части. Въодушевен от успеха си, император Константин V отново предприел поход срещу България, но северните ветрове спрели византийския флот при Месемврия (дн. Несебър) и по този начин осуетили византийските планове.

Слага край на вътрешната криза. За да ограничи византийското влияние в българската столица, Телериг изпратил писмо до византийския император, в което пишел, че възнамерява да избяга при него, но поискал гаранции за себе си и имената на византийските хора, които биха могли да му помогнат. Константин V познавал ситуацията в България и приел, че Телериг е поредният български владетел, който е принуден да напусне престола. Той изпратил на българския кан имената на своите шпиони. На Телериг не му оставало нищо друго освен да прочисти Плиска от византийските агенти, които изтребил до крак.

13. Хан Кардам
(777-802)

Активизира политиката за славянските племена в Македония. Една война с Византия и я печели, след което Византия пак се задължава да плаща годишен данък.

Обединения на всички славянски племена.

14. Хан Крум
(803-814)

България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав. Първоначално водил политика на мир с Византия и насочил своето внимание към северозападните граници на българската държава, които били застрашени от франките. Разширяването на българските владения на запад предизвикало сериозно безпокойство в Цариград и през 807 император Никифор I Геник предприел поход, като стигнал с войските си до Одрин. Възползвайке се от нарушаването на добросъседските отношения, Крум на свой ред потеглил на юг. През 808 се насочил по долината на р. Струма и разгромил посрещналите го тук византийски войски, а през 809 превзел Сердика (дн. София). Изплашен от неговите успехи, през 811 на 11 юли византийският император нахлул в пределите на България с голяма войска. Като отхвърлил предложения му от Крум мир, Никифор I Геник преминал старопланинските проходи и стигнал до столицата Плиска. След като взел със себе си съкровищата на българския владетел, опожарил я и потеглили назад. . Крум успял да организира голяма войска и да привлече на помощ аварите. Наред с тях, хан Крум привлича на своя страна и славянските племена, като "въоръжил по мъжки и жените". Той посрещнал византийския император при Върбишкия проход. В сражението, станало на 26 юли 811, византийските войски били напълно разбити, загинал и Никифор I Геник заедно със своите военачалници. След сражението Крум заповядал да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни била държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора бил обкован със сребро. С него Крум вдигнал наздравица в чест на своята победа. През пролетта на 812 г. хан Крум превзема крепостта Девелт и преселва жителите й в оттатъкдунавска България. Същата година са превзети и Анхиало, Проват, Филипи, Малка Никея и Берое. Новият император Михаил I Рангаве, търсейки съюз с Карл Велики срещу българите признава императорската титла на франкския владетел. През следващата година българският хан предприел нови действия против Византия. Тъй като не разполагал с достатъчно сили, за да се разправи окончателно с нея, той предложил на Михаил I Рангаве мир, като за целта бъде възобновен мирният договор, сключен между Тервел и Теодосий през 716. От Цариград последвал отказ. Византийският владетел потеглил на поход против България, но при Версиникия, близо до Одрин, неговите войски претърпели поражение (22 юни 813). След тази победа К. стигнал безпрепятствено до Цариград. На 11 юли 813 г. за византийски император е коронован Лъв V Арменец (813-820). На 18 юли 813 г. хан Крум е пред стените на Константинопол, където извършва жертвоприношения на хора и животни; потапя нозете си в морето и поръсва войниците с вода. Като условие за прекратяване на военните действия хан Крум поставил следните искания: да забие копието си в Златните врата на Константинопол, да получи копринени одежди и злато и да му бъдат предадени отбрани девойки като наложници. Между двамата владетели е уговорена среща за подписване на мирен договор. В организирания заговор загива кавхан Иратаис, а в плен попадат неговите зет и внук. В отговор хан Крум опожарява цялата околност заедно с къщи, църкви, манастири и крепостите от Абидос до Адрианопол. Изселени са близо 10 000 военнопленници, между които и бъдещият император Василий I. Избити са много духовници, включително и епископи. Превзети са градовете Теодоропул, Студион, Дидимотика, Аркадиопол, Скутарион и други. Той отново предложил на византийския император мир. Но след като разбрал намерението на византийците да го ликвидират по вероломен начин, се оттеглил и започнал да се готви за окончателното завладяване на византийската столица. За обсадата на Константинопол хан Крум организира 30 000-на облечена в ризници армия и обсадна техника, натоварена на 5000 коли и теглена от 10 000 вола

Създава първите писани закони. За пръв път е направен опит да се въведе единен правов ред в страната. Тези закони трябва да уеднаквят правата на славяните и българите в държавата и да премахнат обичайноправните норми по места. премахва племенната автономност в Тракия и поверява областта на кавкана, ичиргу-боила и брат си. Практиката до този момент е сакрата да се поделя на център, ляво и дясно. С този си акт Крум прекъсва тази традиция и започва промяната на държавно-административната система. Управителите на новите области са назначавани пряко от кана, а не както до сега племенните вождове на славяните. Освен това територията на областта не зависела от територията, обитавана от дадено племе. Заздравяват позициите на България не само пред Византия, но и в цяла Европа. Той продължава обединението на славяните на полуострова, а след него основна цел на българските владетели става завладяването на Константинопол.

15. Хан Омуртаг
(814-831)

Хан Омуртаг сключва 30 годишен мирен договор с Византия и той се изпълнява до края на неговото управление. Поддържа мирна политика, но вди само една война с тимочани, абодрити и браничевци, за да не се отделят.

Във вътрешната си политика Омуртаг успял да довърши административната реформа, започната от кан Крум. Той разделил държавата на военно-административни области наречени комитати, управлявани от комити. Преди всичко кан Омуртаг ще остане в българската история със строителната си дейност, допринесла за развитието на Плисковско-Преславската култура. Построени били дворци и крепости по поречието на Дунав, както и хански резиденции в Търново и Чепеларе. Строителство в такива размери може да бъде осъществено единствено от икономически силна държава, а България очевидно е такава по онова време. Обединява българската армия. По времето на Омуртаг, в резултат на териториалното разширение, в пределите на България попаднали и много славяни, които били приели християнството. То от своя страна било смятано за проводник на византийско влияние в държавата. Така на гонения и мъчения били подложени голяма част от тези славяни.

16. Хан Маламир
(831-836)

Той бил малолетен при възцаряването си и за негов регент и съуправител е избран кавхан Исбул. поддържа добри отношения с франките и византийците. Византийският император Теофил нарушава 30-годишния мирен договор, подписан още от Омуртаг и през 836 г. предприема поход срещу България. Българите начело с кавхан Исбул отговарят като навлизат във византийските териториии и стигат чак до Одрин. После се отправят към Пловдив и след преговори с жителите му влизат в града. От този момент Пловдив е включен в пределите на България. Този град имал важно стратегическо значение за овладяването на Родопската област, както и за прекъсване на сухоземната връзка между Солун и Константинопол.

Български владетел продължава гонението на християните в България, като дори надминава по този показател баща си Омуртаг. Известно е, че след като брат му Енравота отказва да се отрече от християнството, Маламир го изпраща на смърт. Младият хан продължава и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на Плиска.

17. Хан Пресиян
(836-852)

Напълно прекъснали сухоземната връзката между Солун и Константинопол. По-късно българите завоювали Централна и Южна Македония, както и част от Албания. Византия се възползвала от съсредоточаването на българските сили в Македония и успяла да организира бягството на ромеите, които били преселени отвъд Дунав от хан Крум. Византия се опитала да настрои срещу тях сръбските племена. През 839 г. между българи и сърби, които до този момент живеели в мир, избухнала война. Кан Пресиян нахлул в сръбските земи, но претърпял поражение. Мирът бил възстановен без териториални промени.

Пресиян не преследвал христяните в България.

18. Княз Борис I (Михаил)



19. Княз Владимир Расате
(889-893)

Опитва се да възспре налагането на християнската религия в България. Широко разпространено е мнението, че за разлика от баща си, който провежда последователна политика на християнизация, Владимир проявява привързаност към старите езически обичаи на българите.

Разрушаване на църквите и гонение на духовни лица.

20. Цар Симеон I



21. Цар Петър I
(927-969)

Петър се жени някъде в началото на 928 г. в Константинопол за внучката на император Роман I Лакапин - Мария, която била прекръстена на Ирина Лакапина (мир) в чест на "дълбокия мир", който настъпил между двата народа. Освен това Византия официално признала царската титла на българския владетел. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През 928 г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през 930 г. подобен опит прави и първородният Симеонов син, Михаил, като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна Струма. Цар Петър, обаче, бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола. Цар Петър трябвало да признае възстановяването на сръбската държава. Маджарите нахлували непрекъснато - 934г., 943г., 948г. и 958г. Петър не могъл да се справи с тях, първо се задължил да им плаща данък, а по-късно се принудил да сключи мирен договор, който бил насочен срещу Византия.

По силата на сключения договор Българската архиепископия е издигната в ранг на патриаршия. Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследил от баща си. Петър управлява най-дълго в историята на Първото българско царство. По негово време по българските земи се разпространяват ереси, една от които е богомилството. Освен това като форма на социален протест все по-големи размери вземало отшелничеството. Той отделя голямо внимание на българската църква и след смъртта си е канонизиран като светец.

22. Цар Борис II
(969/970-971)

Борис II става цар на българите в много сложна обстановка. От север нахлуват русите, които превземат столицата Преслав. Впоследствие княз Светослав превзема и Пловдив, след което се отправя към юго-източна Тракия. Междувременно, през 969 г., византийският император Никифор II Фока е убит и на престола се възкачва Йоан Цимисхий. Новият император прави опит да се помири с княза, но предложението му е отхвърлено. Борис, който формално все още управлява България (но допуска руски гарнизон в Преслав) изпраща на русите помощни войски срещу Византия. Светослав получава подкрепления и от другите си съюзници (унгарци и печенеги) и навлиза в Източна Тракия с 38000-на армия. През лятото на 970 г. при крепостта Аркадиопол (дн. Люле Бургас при Одрин) войските му са разбити от византийския пълководец Варда Склир. Така Светослав е принуден да се оттегли обратно на север от Стара планина. През пролетта на 971 г. и се насочил към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзема българската столица (5 април 971г). Първоначално той признава Борис за господар на българите и заявява, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това се насочва към Дръстър, където се укрепяват последните части от руската армия. След като обсадата се затяга Светослав се съгласява да се оттегли и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий нарежда да се ограбят борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наречен Йоанопол в чест на новия владетел. Императорът отвежда Борис и Роман отново в Константинопол, където на площада пред всички нарежда на Борис да свали символите на властта. Борис получава титлата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхия счита българската територия за свое владение. Освен Северна България и Тракия под византийска власт са поставени някои юго-западни части от българската държава, до Беломорието. Западните и юго-западните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те преминават под управлението на синовете на комит Никола Давид, Мойсей, Арон и Самуил.


23. Цар Роман
(979-997)

Император Никифор II Фока отказва да преподпише мирния договор, освен ако Борис и Роман не бъдат изпратени в Константинопол като заложници. През 970г. след смъртта на Петър I, Борис и Роман се връщат в България, където по-големият поема властта. Роман е признат от комитопулите за цар и резидирал в Скопие, който станал столица на България. През 991г. цар Роман попада отново във византийски плен, където почива през 997г. Той е последният владетел от Крумовата династия. След неговата смърт престолът е зает от цар Самуил, който избрал Охрид за столица.

Роман, по примера на баща си, се отдава на църковна и книжовна дейност. Той основава манастирът "Свети Георги Бързоходни" и му дава статут на български царски манастир.

24. Цар Самуил



25. Цар Гавраил Родомир
(1014-1015)

нгарци чрез съвместни действия разгромяват българските войски на северозапад. Видин пада през 1003 г.Непосредствено след битката при Беласица, през лятото на 1014 г., Гаврил Радомир разгромява войската на солунския дук Теофилакт Вотаниат край Струмица. Цар Самуил умира на 6 октомври същата година. Девет дни по-късно Гаврил Радомир, който не отстъпва по пълководчески дарби на баща си, заема престола. Същата есен (1014 г.) император Василий II прониква с армията си до Битоля и опожарява дворците на Радомир. Гаврил Радомир е убит по време на лов от братовчед си Иван Владислав.


26. Иван Владислав
(1015-1018)

През август 1015 година става цар, след като убива Гавраил Радомир по време на лов. Според едно сведение убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му. Убива и сръбския княз Йоан Владимир, васал и зет на цар Самуил. Опитва се да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на 1015 г., след превземането на Охрид от византийците, избира Битоля за главен град. По нареждане на Йоан Владислав е изсечен Битолският надпис (1015-1016), в който той се зове "българин по род" и "самодържец български".Предприема поход, за да върне Драч в пределите на България (1015-1016). Обединява силите си с Кракра Пернишки за поход в Североизточна България, но идеята пропада заради неуспешен опит да привлече печенегите като съюзници (1017). През есента на 1017 г. търпи поражение от Василий II в битката при Сетина. През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в бой с византийците, а по други сведения - от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения за цар е коронясан синът му Пресиян II, но не всички историци ги приемат. Роднините и потомците му са изселени в Мала Азия и Армения.


Таблица на владетелите от Първото Българско царство facebook image
Публикувано от: Йордан Пенков