1. Създаване на Евр. общности

В съответствие с плана Шуман през 1951г. в Париж Франция, Зап. Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват договор, съгласно който се учредява първата ЕОВС с цел намаляване на икономическите пречки и координиране на политиките на държ. членки в областта на въглищата и стоманата. За президент е избран Жан Моне. Това е първата крачка към създаването на съюз, равнопоставен на световните суперсили. Той трябва да послужи като модел за изграждането на аналогични икономически структури, които в последствие да прераснат в политически съюз.

През 1952г. в Париж се подписва договор за създаването на Евр. общност за отбрана, в чиито рамки на национална основа да се създаде армия под командването на НАТО. Договорът не влиза в сила, тъй като Франция не го ратифицира.

През 1953г. Общата асамблея на ЕОВС внася проект за създаването на Евр. полит. общност, но правителствата на 6-те държ. членки не подкрепят предложения статут.

През 1955г. под въздействието на Комитета и д-вите от Бенелюкс на конференцията в Месина (Сицилия), на Спаак (Белг. Външен министър) се възлага да оглави комитет, който има за цел да проучи възможностите за създаването на общ пазар. Общото становище е било, че подчиненото положение на Зап. Европа спрямо САЩ е можело да се преодолее, само ако западноевр. д-ви се интегрират и в други сектори на икономиката (освен въгледобив и стоманодобив), като се създаде общ пазар на всички стоки на територията на тези д-ви.

През 1956г. Комитетът приема т. нар. доклад Спаак, който е основа на подписаните в Рим през 1957г. от същите 6 д-ви договори за учредяване на още 2 общности ЕИО и Евратом (влизат в сила през 1958г.). Договорите предвиждат създаването на общ пазар и постепенното сближаване на стопанската политика на държ. членки (ЕИО) и изграждането на мощна ядрена промишленост и насърчаването на процеса за мирно използване на атомна енергия (Евратом).