Забравена парола?
Начало на реферати

Създаване и укрепване на българската държава


Създаване и укрепване на българската държава




Началото на българската държавност през Средновековието се свързва с участието на прабългари в редица ранносредновековни политически образувания Хунски племенен съюз, Аварски хаганат, Старата Велика България (ок. 605 665г.). Образуването на българската държава на Балканския полуостров през 680 681г. обаче не е тяхно повторение, а качествено нова варварска държавна организация на прабългарите и славяните. Слвянските военно-племенни съюзи, създадени в различни краища на Балканския полуостров в края на VI началото на VII в. и прабългарските военно-племенни обединения на различни номадски племена през VIIв. са онези форми на политическа организация, които служат като изходна точка и прототип на първоначалното й организиране и развитие. България е една от най-трайните държавно-политически обединения на варварския свят и е първата славянскя държава. Тя е осъществена симбиоза мажду земеделска и номадски култури при активното присъствие на византийското политическо и културно наследство. България създава естествено и добре организирано противодействие срещу империята на ромеите. Така тя стява обединителен политчески център на югоизточните славяни, аварите и другите тюркски племена. Българската държава успява да сложи край на започналото през IV в. Велико преселение на народите и да спре движението им от Азия към Европа. Както и редицата племена и народи, залели опразнените географски пространства, са положили основите на своите държави и култури, така и зараждането и формирането на средновековната българска народност, е тясно свързана с основаването и укрепването на средновековната българска държава.

Темата за образуването и укрепването на българската държава е сравнително добре проучена в историческата литература. На нея се спират още историците от XVII XVIII в. Мавро Орбини и Йован Раич. Този период е разгледан и в една от първите истории на България, написана от францисканския монах Блазиус Клайнер Архив в три части на преславната провинция България от 1761г. Паисий Хилендарски също разгрежда този период в един романтично-патриотичен дух в своята История славянобългарска от 1762г.

Първите сериозни научни изследвания по тази тема са дело на Марин Дринов. Той пише за заселването на славяните на Балканския полуостров и за произхода на българската народност (според него фино-чудски). Цялостна история на България за първи път написва чешкият учен Константин Иречек История на българите. В нея той обръща фнимание на географския фактор в развитието на българската история. Най-голям и безспорен обаче е приносът на проф. Васил Златарски при изясняването на тази тема в неговия труд История на българската държава през средните векове. Златарски изследва главно историята на прабългарите, като на славяните отделя само няколко страници. Показателно е заглавието на том първи, част първа на неговия труд Епоха на хуно-българско надмощие. По-обзорен характер имат книгите на Петър Мутафчиев История на българския народ и Книга за българите. Мутафчиев обръща внимание на вредната роля, която има Византия върху българската история. В по-ново време специална монография по тази тема пише Петър Петров Образуване на българската държава. Приноси за изясняване на темата имат и други историци Иван Дуйчев за славянските нападения през VI в., Васил Гюзелев за хан Аспарух и образуването на българската държава, Георги Бакалов за знаците на властта и титлите на българския владетел, Петър Ангелов за образа на българите в представите на византийците, Миляна Каймакамова за старобългарската летописна традиция и др.

Създаване и укрепване на българската държава facebook image
Публикувано от: Десислава Първанова