Есе

Съвременният Бай Ганьо

След смъртта си Алеко Константинов е оставил голяма литературно наследство не само на България, но и на света. В творбите си той предава различни епизоди от човешкия живот и Бай Ганьо е една доста разглеждана и коментирана творба. В нея писателят много точно обрисува типичния българин. Много често си казвам: Сякаш Алеко е знаел, че българинът ще си остане все същият дори и в двадесет и първия век.

Не е достатъчно да имаш солидна банкова сметка, да караш скъп джип, да говориш, че правиш нещо за родината си, а да извличаш само блага и да се смяташ за европеец (тези качества много често ги проявяват умните глави на жълтите павета). Не е нужно да забравиш майчиния си език и всяко изречение да завършваш с йее, както говореше една известна българска джаз певица след няколкогодишен престой в чужбина. Не е ли проява на байганьовщина , когато в училище децата изхвърлят планини от отпадъци под чиновете вместо в кошчето, а вкъщи тези същите се събуват на метри от входната врата? Но логиката им е такава, че едно е домът, а друго е общественото място.

Алековият Бай Ганьо отива на опера с дисагите, а нашия съвременник се случва да яде слънчоглед в театъра. Сещам се за мисълта на Едмондо де Амичис, че за възпитанието на един народ може да съдим по поведението на децата му по улицата. Разбира се, че основна грижа за това дали ще бъдем Бай Ганьо или не има семейството на първо място. За това е и израза първите седем години. След това и училището и нашите преподаватели, но мисля, че и обществото е виновно за ширещатата се байганьовщина. Няма закони и правила за мутрите и богаташите, които са накичени с ланци и вериги като мечки, те са недосегаеми. Какво се е променило от онова врема, когато са искали Солунската митница? Какво виждаме ние,подрастващите? Какви са ни ценностите? Каква е формулата, за да успееш в родината си- грубост, нахалство, пробутване, шмекери...? Стойностните хора или измряха, или заминаха за чужбина, а тези, които останаха да се борят с живота тук се свиха в черупката си. Какви са ни идолите? Фолк певици с устни като мекици, чалга клубове и Big Brother?

Свидетели сме на изстрадалата учителска стачка. Та кой друг освен политиците я убиха и предадоха? В коя цивилизована страна хора са издържали шест седмици без заплата, но с много борбеност и достойнство? За да подкрепят българското учителство прекосиха Дунав и дойдоха в България ромънските учители, а в това време нашите български министри говореха за разтурване на седенката. Сигурно тази седенка е коствала много безсънни нощи на българския учител и той си е блъскал главата как да си изхрани децата. Но нали цялото общество начело с политиците си гледаха сеира и никой не ги подкрепи. Чуваха се и родителски протести за това кой ще се грижи за децата им. Сякаш учителите трябва да бъдат и говернантки. Ето го и другото проявление на байганьовщината. Да бъдем разединени, да не се интересуваме какво се случва около нас. Само ние да сме си О.К.. Но не! Не мойюжем да бъдем добре, когато интелигенцията рови по контейнерите, когато за сираците се сещаме само по Коледа, когато в чужбина цял свят се възхищава от богатствата на