Съвременни чудеса

Една желана бременност

С моята съпруга имаме 5 години брак. Ще ви разкажа историята около раждането на нашия син.
Ние имахме проблем със забременяването на жена ми. Тя особено много искаше дете, но след три години тя все още не можеше да забременее. Според лекарските учебници това е периодът след който се поставя диагноза безплодност. Аз си бях направил нужните изследвания и при мен всичко беше на ред. При нея проблемът, който откриха беше обърната матка, но според лекарите това не трябвало да създава чак такива проблеми, а само е по трудно забременяването. Препоръчваха ни разни пози, които спомагали за забременяване, изчисляваше се най благоприятното време и.т.н, но три години е факт, че полза нямаше. Тя започна много да страда.
Кръстницата ни, чула от своя приятелка, че има някакъв квас от Атон, от който се правел кекс, за по добър живот. Аз съм малко скептично настроен към тези неща, но ще ви кажа какво точно стана. Точно тогава и започнаха да говорят много за чудотворната икона на Дева Мария, която беше публикувана във вестник 24 часа, като плакат. Казваха, че тя помагала на жени да забременеят. Окачихме я на стената в спалнята ни. Минаха около два месеца, почти бяхме забравили за тези два символа. Аз си купих палатка и отидохме да я тестваме в едно доста лошо време на 6 и 7. 10 2000г. На мястото на руините на Пасарелския манастир, който се намира на около 33 км. от София. Много интересен сън сънувах там, нещо като събор, но връзката между хората беше много особена, това не може да се опише с думи :-) Беше просто невероятно.
Ноември месец цикълът не и дойде и прегледът показа бременност. На 25 август 2001г. Ни се роди момченце (Въпреки, че ни казваха, че е момиче и бяхме много изненадани, но това си е лекарска грешка, а уж го гледаха толкова пъти и ние с тях, на ехограф ?? ). Толкова лека бременност не знам дали има. Жена ми само два дни не беше добре със стомаха и един ден я боля повечко кръста, раждането мина също много леко и безпроблемно. Бяхме измислили име за момиче, но сега решихме името да бъде Библейско и го кръстихме Емануил. След около две седмици започнах първи курс в Духовната Академия (Богословския Факултет към СУ). Сега съм трети курс.
Защо ли трябваше да стане точно така? Аз вярвам, че Бог може да дава без, човек да яде, кекс със закваска от Атон, или като има Икона над леглото си. Че благославя не само в близост до манастири... или други специални места. Но явно не Бог се нуждае от тези неща, за да ни даде благодатта си, а ние! Защото може би вярата ни понякога не достига, и затова се нуждаем от такива образно казано патерици, за да подсилим вярата си, за да отворим съзнанието си за Божията благодат, която струи, като непресъхващ извор, който напоява животворно битието ни, стига ние да я приемем :-)
2003.

Една венчавка

Тази история ми разказа една жена, която в момента е на 62 г. Името и е Бистра. На времето с мъжа си сключват само граждански брак, защото отношението към църковния брак, през времето на изгряващия комунизъм било негативно. Пък и мъжът и бил партиен деец.
Бистра забременява. Идва времето да ражда, но за ужас на младото семейство се ражда мъртво дете.
Тя забременява от ново и този път е под строг лекарски контрол, обаче това не помогнало, тя ражда мъртво дете за втори път.
Можете да си представите колко травмиращо е това за една жена.
Минава почти година време. Тя не е сигурна в това какво иска. От една страна чувства нуждата да има дете, но страхът от преживения ужас твърдо се противопоставя.
Един ден, тя била с мъжа си в центъра, където той имал някаква кратка административна работа. Тя го чакала на старата трамвайна спирка, която била срещу входа на Шератън. На спирката нямало почти никой. Изведнъж пред нея застанала жена, която била цялата в черно и и казала с висок глас: "Ти ако не се венчаеш няма да родиш живо дете! Някои не са се венчали и живеят щастливо, но на теб не ти е дадено да бъдеш щастлива ако не се венчаеш!". Бистра преди да се усети какво става, жената изчезнала, като в дън земя.
Мъжът и дошъл и тя му казала, какво и се е случило. Той си помислил че травмите така са я разстроили, че започнал да се притеснява за нея.
По късно склонил да се венчаят в църквата. Бистра забременяла от ново и този път родила живо и здраво момченце, което сега е голям мъж, има и внук от него.
2004.

Краят на една лъжа

Тази история с фатален край, разказана ми от близък мой човек, ме впечатли. Прочетете я и вижте поуката в нея.

Преди 19 години брат ми Венци срещна една жена. Тя имаше син на 5 години. След 10 години се ожениха. Тя е от тези хора, които се борят за целта си без никакви скрупули. Брат ми имаше недъг по рождение и тя беше единственият човек, в който той виждаше някаква принадлежност. Той беше отхвърлен от всички, дори в майка ми не виждаше опората от която се нуждае. Тя имаше нужда от него и много умело го беше уплела.За нея лъжата беше един от най-естествените методи за постигане на целта. Когато майка ми и казваше: "Лидия тези твои лъжи и машинации ще те погубят" тя се смееше и изтъкваше какво е успяла да постигне. А когато и казваше: "Лидия поне помисли за Еленко (така се казваше синът и)" Тя отговаряше: "Ще го направя такъв, че да разплаква момите на три махали". Един път я чувам да му говори: "То 'мамо'