Съвременната "Приказка за стълбата"

"Приказка за стълбата" не е просто "фейлетон", както я определят. Тя е и фейлетон, и притча, и пиеса- всичко в едно. Тя е "приказка" за нравствените устои на личността и за моралната деградация на човека. Днес става все по-трудно да определиш какво значи морал. Може би затова е и още по-трудно да спазваш такъв. А морални, нравствени принципи- съществуват ли изобщо?

Животът наистина е едно колело, което не спира да се върти. И човек няма как да не си изгради елементарни принципи, за да оцелява. Всеки сам преценява за себе си кое е достатъчно морално, кое се вписва в т.нар. "норми на обществото". Изключително трудно стана умението да отстояваш себе си, желанията си, мечтите си, правата си... И е много лесно да се превърнеш в човек без очи, без уши, без памет, дори със "златно сърце". Това ли, обаче, е истинският живот? Това ли е смисълът на всичко?

Животът може да се определи несъмнено и като стълба. Само че не във всички случаи животът ни е приказка... Така е- или си горе, или си долу. Пътят към себеусъвършенстването не е лесен. Пътят към себепознанието- също. А пътят към себе си... За съжаление, доста често пропускаме отбивката точно към този път. А този път е правилният, истинският... Убедена съм (и искрено се надявам да е така) на всеки да му е пределно ясно, че няма "горе", ако не си бил "долу" преди това. Едното понятие не изключва другото. Само че защо си мислят (нещо повече- вярват) днешните хора, че има един-единствен път да стигнеш върха на стълбата- парите. И нека си признаем- това не е прост комерсиализъм, това е действителността! Измислена идилия или брутална реалност- не знам. Но е факт, че парите отварят много вратички. Почти всеки се е сблъсквал с това, по-важното е дали е взел правилното решение, или просто е взел най-лесното такова. Аз лично винаги съм смятала, че е много по-добре да доказваш себе си във всяко едно отношение, да се бориш докрай- с всички сили, а не да си кажеш: "Това,което не става с пари, става с много пари!". Има си елементарни ценности. Всъщност, жестоко се съмнявам, че ценностната система на българина днес е такава, каквато трябва да бъде...

Аз твърдо вярвам, че Христо Смирненски е създал произведение, чийто смисъл се е запазил и до днес. Произведение, което особено много се отнася и за днешна България. Защото корупцията определено е наболял проблем в нашето общество. И колкото и анкети да провеждат сред депутати на тема "Помните ли/чели ли сте "Приказка за стълбата"?", положението си е все така зле. В човек има заложени по природа доста отрицателни качества (не че това ни оправдава, когато проявяваме някое от тях ;-)) , но не трябва ли наистина да бъдем малко по-морални, по-принципни, по-нравствени?

Съвременнта "Приказка за стълбата"- тя несъмнено не е сред положителните приказки с поучителен край. Всъщност, поука винаги има, стига да можеш да я откриеш. Но смисълът тук е друг- нещо важно, нещо наистина ценно, а именно тези 3 въпроса:

"Готов ли си да пренебрегнеш очите, ушите, паметта и сърцето си, за да се изкачиш на върха на стълбата?"

"А на каво всъщност си готов, за да бъдеш сред първите?"

"А струва ли си изобщо?" ...