Съвестта следва човека като сянка

Човек!-Що е човек и какви качества и недостатъци носи той в себе си?Основните теории за създаването на човека са две.

Едната е, че е създаден от кал(според писанията на Библията), а другата,че е произлязъл от маймуната(според Дарвин).Всеки има правото да приема,която иска за вярна,но всеки трябва да знае,че човека за да стигне до сегашното си ниво е еволюирал много дълги години.

В своето развитие,той постепенно е изменял своите умения,своите възможности и най-вече своите морални качества и ценности.Бавно,но сигурно в него се развиват добродетели като:храбростта,мъдростта,справедливостта,състраданието.......,но не липсват и пороците. Кои ще наделеят-добродетелите или пороците?Това всеки човек решава сам за себе си,всеки има свободата на избор.Каквото и да избере,той винаги има един скрит в себе си съдник(съветник)-Съвестта.

Съвест-един утвърден морален закон,който винаги ни съпътства.Човешко достойнство на което никой не може да ни научи-то е заложено във всеки един от нас от самото раждане.Съвестта ни дава голямата възможност да обмисляме,да променяме,да изграждаме,да анализираме своето поведение,спрямо нас самите и спрямо другите около нас.

Тя е нашият духовен съветник,който ни помага да откриваме нашето собствено Аз.Ако човек може да открие истински себе си,то тогава може да е сигурен в собствения си вътрешен глас.

Често се случва да се подведем по думите на лукавите, да бъдем съблазнени от забраненото,да се подадем на изкушенията,но винаги трябва първо да се вслушаме в съвестта си.Тя винаги ще покаже верния път.

Много често този ни съветник,колкото и правдив да е ни довежда до едно вътрешно душевно разкъсване.В моментите когато искаме да бъдем наясно със себе си.Да преценим всички свои действия,да забравим за миг гласа на сърцето си(емоциите) и да поставим на първо място само гласа на съвестта,за да отсъдим дали сме постъпили правилно или сме допуснали огромни грешки в избора си,в действията си

Съвестта е част от нашата същност,невидима,но винаги ни следва и човек никога не може да избяга от нея.Това е онова странно чувство,което ще зададе много въпроси и ще изисква от нас и много отговори.Ако не се дадат отговорите,тя постоянно ще ни "измъчва"Един простичък пример:Един престъпник -рецидивист, оправдан в лицето на закона,без присъда,без дори порицание излиза на свобода,но всъщност- той е виновен.Какво ще бъде мнението на обществото?Едва ли има толкова голямо значение като се вземе предвид,че собствения му вътрешен глас,гласът на неговата съвест няма да остави миг покой в душата му.Този глас ще го измъчва много повече от колкото едно наказание или общественото порицание.Този човек вече няма да има никога вътрешен мир -мир със себе си.Упреците на съвестта винаги ще го преследват.

Не трябва да смята,че съвестта е един безкомпромисен преследвач и съдник,тя е и съветник, който ни дава правото и на избор.В случая на "чистата съвест", спокойно може да се обвърже със свободата.Свободата на личността,на духа,свободата и правото да избираш и си намерил чрезтях своя баланс и смисъл в живота си.Има ли я свободата има и Аз.

Има ли хора без съвест ("нечиста съвест")?Има хора,които искат да заглушат или се правят,че не чуват онзи глас на спасението.Те позволяват обществото да се намеси в тяхния свят,в техния живот,и да променят вижданията им,като по този начин им се отнема индивидуалността.Такива хора не обичат да взимат свои решения,страхуват се да повярват в себе си.В такъв момент те губят себе си,собственото си Аз.

Във всеки случай съвестта я има,тя съществува и е нашата сянка,нашето Аз.Тя не трябва да се губи,да се загърбва.Тя е този (неписан) морален закон,който ни напътства,който винаги трябва да носим със себе си,за да ни напомня за нашите задължения,за нашите неосъществени цели и да ни помага при осъществяването им.

Съвестта е призвана да ни показва пътя на доброто,на справедливостта,да ни следва по пътя, който сами сме избрали.Пътя по който се извисяваме духовно и утвърждаваме благородството на своето Аз ,по който се учим да прощаваме и помагаме,да се разкайваме за грешките и за силата която ни е нужна за да поискаме прошка,както пред обществото така и пред самите нас. .

Съвестта следва човека като сянка