СЪУЧАСТИЕ В ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Същност, предпоставки и основания за отговорността на съучастниците. Основни форми на съучастие (чл.20), особени форми на задружна престъпна дейност. Различие на съучастието от допустителството и укривателството.

Наред с обикновената хипотеза на извършване на престъпление от самостоятелно действащ отделен субект практиката често ни изправя пред случаи на задружно участие на няколко лица в осъществяване на едно престъпление. Това типично усложнение на престъпната дейност, свързано с повишената обществена опасност, поставя специфични обществени и правни проблеми.

На съучастието в престъплението е отделен специален раздел в глава втора на общата част (чл. 20-22), допълнен с разпоредбата на чл. 58 т.б .

З-нът визира само най-типичните, основни форми на съучастието ("извършителство", "подбудителство", "помагачество"), които могат да бъдат дадени при всички престъпления, без да изчерпва възможните прояви на задружна престъпна дейност. Своеобразни хипотези от последните категории са очертани в НК - но вече в особената част при отделните престъпления.

Съучастието е задружно умишлено участие на две или повече лица в осъществяването на едно умишлено престъпление. Обективният принос на съучастниците може да има различен х-р : осъществяване на самото изпълнение на престъплението, склоняване другиго към такова изпълнение, улесняване на последното. От тук и възприетото от чл. 20 тройно деление на съучастниците- на извършители, подбудители, и помагачи.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ.

Съучастникът отговаря не за чужда престъпна дейност, а за това, че той лично, със собственото си деяние обективно и виновно допринася за осъществяването на дадено престъпление.

Съучастническото деяние, от друга страна, не е някакво своеобразно "самостоятелно престъпление". То е елемент от комплексна дейност, която, като съчетава прояви на няколко лица, довежда в своята цялост до осъществяване на определено престъпление. Т.е. му деянията на съучастниците съществува връзка, която именно им предава х-р на части от сложното цяло на общо престъпна дейност.

Тази връзка му деянията на съучастниците съществува и в обективно и в субективно отношение.

1. Съучастническо деяние е само тава, което обективно допринася за осъществяване на престъплението; деянието, което при конкретното осъществяване на дадено престъпление не стои в причинна връзка с неговото изпълнение, а при резултатните престъпления- и с неговият престъпен резултат, не е съучастническо. Така например УКРИВАТЕЛСТВОТО не е съучастие, а самостоятелно престъпление-чл.294; докато предварителното дадено обещание за укриване, като улеснява извършването на престъплението

е форма на интелектуално помагачество (чл.20(4)).

2. Субективната връзка се изразява в наличността на умисъл за задружно осъществяване на конкретно определено престъпление.

а) съучастието е възможно само при умишлените престъпления- (чл.20(1)) и предполага съзнание у участника за осъществяване на определено престъпление заедно с други умишлено действащи в тази насока лица.

б) не може да има съучастие при непредпазливите престъпления, при които обаче е възможно "независимо съпричиняване", "независимо извършителство". Не може да има непредпазливо подбудителство и помагачество към умишлено престъпление, нито подбудителство и помагачество към непредпазливо престъпление

в) съучастникът трябва да действа с умисъл за задружно извършване с друго лице на определено, достатъчно индивидуализирано престъпление. Различно е положението при т.н. "явно подбуждане", при което се касае до специфично престъпление, изразено в по-общо въздействие , неконкрети-зирано с оглед на лицето или на проявата към която то цели въобще да насочи.