Състрадание на бедните в големия град-Христо Смирненски

В Зимни вечериХристо Смирненски показва за неуютността на града.Трагедията на бедните в големия град се намеква чрез описание на града.града е сравняван с гробницакоято е символ на смърт и страдание.В града не са останали хора.Това са само кукли без никакви чувства:

.......призрак сякаш-

В сивата мъгла стърчи

Чрез този цитат Смирненски описва с няколко думи живота на бедните.Те са с изтерзани лица и не очакват нуищо от живота.Не случайно поета ги сравнява с призраци.Автора непрекъснато повтаря една и съща дума мъгла която символизира болестта на бедните и техните страдания.Безработицата също е една от трагедиите на бедните: Завърнал се вкъщи безхлебен,пиян пак бащата ругай,и своя живот непотребен ,и свота мъка безкрай

Хората са загубили вяра в себе си и в живота.Единстевената им утеха е да се напият и да избягат временно от действителността.Бедните са безсилни пред ористта си>те се озлобяват и чрез ругатните и побоя изливат ядът на семейството:Децата пищят и се молят,а вънка,привела глава,сред своята скръб и неволя,жена проридава едва

Показано е примирението на майките с действителността.Майката олицетворява закрилата и безопастността на децата а в този момент е безсилна и изживява мъката и страданието заеднос децата си.

Робският труд орича бедните на смърт.Хората са принудени да работят до късни вечери за да свързват двата края.Черни ковачи коват-с това Смирненски показва мръсотията в която е принуден бедния да се рови за да не остане гладен и днес.

Стихотворението завършва с алегория.Чрез последния коплет се разкрива двете страни на живота т.е. на богатия и бедния.За богатите живота е прекрасно повторение:

А бликаш снежинки сребристи,

Преливат блестят кат кристал,

Проронват се бели и чисти...

На тази красива картина само с няколко думи е загатната мръсотията и мизерията на този на пръв поглед безгрижен живот:....и в локвите ставаш на кал

Жълтата гостенка е свързана с болестта на бедните.Те са готови дапослещнат смъртта.За тях това е спасение от този ад в който са в момента:А сред избичката мрачна тази вечер е последна ,знаят го душите неми,значт го и двете

Примиряват се с всичко и са безсилни пред смъртта,която идва бавно сякаш за да се наслади на тяхното мъчение.за тези техни мъчения и страдания е виновен робският труд.Заради него те са болни и отчаяни от живота:Но с дъх отровен фабриката хладна,погуби свежи младини...Принудени са да работят ден и нощ за да се прехранват те подлагт на изпитание своето здраве и сили.Това е краят на който са обречени всичко бедни в големия град.

В стихотворението Цветарка е наблегнато на непосилния труд.Тук е загатнато за проституцията на бедните момичета.Те са принудени да продават тялото си за да се прехранваткато рискуват здравето си.Въпреки нещастията в живота си те не искат да умират:Върху стриното и тяло върху младостта и цветна/като черни пипала се плъзгат погледи отвред/и в усмивка иронични блика мисъл неприветна/че цветята се копуват а и тя е чуден цвят

В младите още гори искрата на живота .Надеждата за тях умира последна и въпреки това тежко време те намират сили да живеят.