Забравена парола?
Начало на реферати

Състав,строеж, процеси на земната кора


Състав,строеж,процеси в земната кора.Според произхода си скалите,които изграждат земната кора са три основни групи:магмени,утаечни и метаморфни. Магмените скали се образуват при процеса на застиването на магмата.Образуваните в дълбочината магмени скали се наричат интрузивни,а тези на повърхността – ефузивни. Интрузивните скали се образуват при по-висока температура и налягане и по-бавно охлаждане.Тези скали са едрозърнести,отнасят се гранит,габро,сиенит.Ефузивните скали се формират при по ниски температури на земната повърхност и са по-дребнозърнести,тъй като лавата застива по бързо.-базалт,андезит,риолит. Утаечните скали се утаяват и натрупват на земната повърхност.В зависимост от образуването си се делят на механични,химични и органогенни. Механичните се образуват при утаяването и наслагването на чакъл,пясък,глина. Химичните се образуват при отлагането във водните басейни на разтворени във водата различни по състав вещества. Органогенните се образуват на дъната на големите водни басейни в резултат на утаяването и спояването на останки от животински и растителни организми. Метаморфните скали се образуват от подложените на силно налягане и загряване магмени и утаечни скали.

Континенталната земна кора е разположена в пределите на континентите и периферните им части.Състои се от 3 слоя-седиментен,гранитен и базалтов.Океанската земна кора е разположена под дъното на океаните и дълбоките морета.Състои се от 2 слоя-седиментен и базалтов. Изкопаеми горива-образувани са при измененията на органичните остатъци и утаечните скали за дълъг период от време. Рудни П. ИЗК. – образуват се заедно с магмените,утаечните и метаморфните скали. Нерудни П.ИЗК. – предимно с утаечен произход,но някой се образуват при химичното изменение или разрушаване на магмени и метаморфни скали.



Вътрешни – тектонски движения,земетръсите и вулканизмът. Тектонски движения – изразяват се в хоризонтални размествания,внезапни промени в положението на земните пластове и бавни вертикални колебателни движения на земната кора.Характерни са нагъвателните ( резултат от сблъсака на литосферните плочи, земните пластове се огъват без да се разкъсват) и разломните движения,наричат ги още планинообразуващи,тъй като са най важния фактор за образуването на планините. В различни части на земната повърхност се извършват бавни издигания и потъвания – това са т.нар. колебателни движения. Вулканизъм – проява на вътрешните релефообразуващи процеси. В горните части на мантията и в литосферата възникват магмени огнища,в които под въздействието на големите налягания и високи температури във височина по пукнатини се издига магма.Излялата се на порърхността магма се нарича лава.По този начин се образуват характерни вулкански форми-лавови плата,вулкански конуси,лавови потоци.Вулкани има по дъната на океаните и моретата.Земетресенията представляват колебания на земната повърхност,възникващи в резултат от тектонските движения и трансформации на земната кора.Мястото във вътрешността на Земята, където се заражда земетръсът се нарича огнище,фокус или хипоцентър.Мястото,което е разположено на земната повурхност над хипоцентъра се нарича епицентър.В него земетресението се усеща най-рано и най-силно.Науката изучаваща земетресенията се нарича сеизмология,а уредите с които се регистрират земетресенията се наричат сеизмографи.За определянето на силата на земетресенията се изпозват специални международни скали например Рихтер.



Външни- Изветрянето е процес на разрушаване и химично изменение на скалите в близост до и на земната повърхност под влияние на физичните и химичните въздействия от страна на атмосферата,водите и организмите. В зависимост от факторите които го предизвикват, изветрянето бива физично(топлинно и механично), химично и биогенно. Топлинното се извършва под влияние на температурните колебания-денонощни,сезонни и годишни.Механичното физично изветряне е в резултат от замръзванията и размръзяванията на водата в пукнатините на скалите. Химичното изветряне на скалите е резултат от действието на водата и организмите. Биогенното изветряне се дължи на разрушителното действие на микроорганизмите,растенията и животните върху скалите. Денудация – оголвам.Процесите свързани с денудацията са свличане,срутване и измиване. Дейност на вятъра- формите образувани под въздействието на вятъра се наричат еолични.Вятърът извършва разрушителна,транспортна и акумулативна дейност.Този процес на отвяване се нарича дефлация. По време на пренасянето скалните частици от една страна се трият помежду си, а от друга,трият срещнатите скални повърхности-тази дейност се нарича коразия. Ако по пътя си вятъра срещне препядствие, той намалява скоростта си,отлага носените от него частици и образува пясъчни възвишения-дюни. Дейност на течащите води- Течащите води при своето движение извършват процеси рушене(ерозия) пренасяне(транспортиране) и наслагване (акумулация). Ерозията действа в дълбочина и странично. Когато върху оголени терени се стича дъждовна вода и образува стуйки се появяват малки линейни форми наречени ерозионни бразди.Когато струйките се съберат,силата на течащата вода се увеличава,ерозията се засилва и се образуват ровини.С времето ровината се удължава като се превръча в дол.Ако в дола има постоянно течаща вода се превръща в речна долина. Мястото кудето една река се влива в друга или във воден басейн се нарича ерозионен базис. Когато по пътя си течащата вода срещне трудно разрушими скали образува водопади,прагове и бързеи.Реката не може да тече праволинейно и достигайки препядствие или неравност по терена се отклонява и образува различни по големина речни завои-меандри. При срещата на реките с високи планини се образуват проломи,каниони и ждрела. Акумулация и акумулативни форми. – Разрушеният и пренасян от реката материал наречен алувий постепенно се отлага по течението и образува острови.В някои случаи наносите запълват значителни части от речните долини и образуват алувиални низини. Издиганията на земната кора водят до засилване на ерозията и на известна височина на двата бряга на реката остават заравнени участъци от старото легло,наречни речни тераси.При навлизане на реките от планината към равнината те намаляват скоростта си и отлагат носените материали.Образуват се ветрилообразни изпъкнали форми-наносни конуси.


Химично действие на водата и карстовите форми-най важния резултат от химичното действие на водата се проявява при взаимодействието с варовиковите скали.То води до образуване на карстови форми.Процесът при който се образуват карстови форми се нарича окарстяване или карстов процес. Течащата по повърхността вода се губи в карстовите форми, навлиза в пукнатините,разширява ги и образува отвесни отверстия-понори. Понорите са входовете към подземните карстви форми.В дебелите варовикови пластове се образуват кухини с различни размери и форма пещери.

Дейност на ледниците- в местата където се е формирало началото на ледника,става преудълбаване и се образува вдлъбната котлообразна форма-циркус.Между съседни циркуси се образуват остри пирамидални върхове наречени карлинги..Носейки падналите от склоновете скални късове,ледникът ги натрупва по дъното на леглото,встрани и в предната част във вид на валове,наречени морени.В зависимост от разположението си морените биват основни,странични и челни морени.

Дейност на океанската и морската вода- Рушителната дейност на океанската и морската вода се нарича абразия.Водата руши брега посредством прибоя, приливите и отливите и морските етчения.Прибоят дълбае основата на по-високите брегове и образува вдлъбнатини-т.нар. абразионни ниши.Впоследствие брегър се срутва като по този начин се отдръпва към сушата.Такъв тип бряг е известен като клифов.Заедно с абразионната дейност морската вода извършва транспортна и акумулативна дейност.Морската вода във взаимодействието с вътрешните релефообразуващи процеси моделира различни типове брегове.Според височината си бреговете се делят на ниски и високи, а в зависимост от разположението на планинските вериги спрямо брега се различават успоредни, напречни и неутрални брегове.При потъване на успореден бряг ниските места се заливат от водата и образуват успоредни на брега дълги протоци и заливи,разположени мейду успоредни на брега продълговати острови и полуострови-този тип бряг се нарича далматински. При потъване на напречен тип бряг се формират къси,клиновидни плитки заливи между планински възвишения със стръмен бряг. Това е т.нар. риасов тип бряг. В случаите когато потъват трогови (ледникови) долини, оформени от ледниците в миналото, се образуват силно врязани дълбоки заливи наречени фиорди. В зависимост от наличието на едни или други абразионни и акумулативни форми брегът може да бъде лагунен,лиманен,клифов.



Състав,строеж, процеси на земната кора facebook image
Публикувано от: Панчо Йорданов

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.