Състав и свойства на панкреасния сок

Панкреасният сок е прозрачна или леко опалесцентна, безцветна течност с алкална реакция (рН = 7,8-8,7), която съдържа редица неорганични и органични вещества.

От неорганичните вещества специално внимание заслужава натриевият карбонат, който се съдържа в количество 0,30,5% и който именно придава алкалната реакция на панкреасния сок. Той има голямо значение за нормалното протичане на храносмилателния процес в няколко отношения. Преди всичко натриевият карбонат неутрализира постъпващата със стомашното съдържимо солна киселина и по този начин, от една страна, участвува в механизма на отварянето и затварянето на пилора и, от друга, създава оптималната алкална реакция за действието на ферментите в дванадесетопръстника и тънките черва. Особено голямо е значението на натриевия карбонат за финото емулгиране на мазнините, с което се улеснява и ускорява тяхното разглобяване.

Най-важната част,от органичните вещества в панкреасния сок са муцинът и панкреасните ферменти, които влияят върху трите вида хранителни вещества: върху белтъчините действува т. нар. трипсин, върху въглехидратите панкреасните амилолитични ферменти и върху мазнините панкреасната липаза.

Трипсинът действува както върху цялостни белтъчини, така и върху продуктите от тяхното разглобяване албумозите, пептоните и полипептидите, и ги разгражда до аминокиселини. Той се отделя от панкреаса в неактивна форма т. нар. трипсиноген, който се превръща в активен трипсин едва след изливането на панкреасния сок в тънките черва. Благодарение на работите на Павлов и неговия сътрудник Шаповалников е установено, че превръщането на неактивния трипсиноген в активен трипсин става под влияние на друг фермент, който се намира в сока на тънките черва и който е наречен от Павлов ентерокиназа или още фермент на ферментите поради това, че представлява фермент, който активира действието на друг фермент. Много малки количества ентерокиназа активират големи количества трипсиноген, поради което активирането на последния става веднага щом като панкреасният сок се излее в дванадесетопръстника.

В неактивна форма се отделя и панкреасната липаза или стеапсинът, която разглобява мазнините глицерин и мастни киселини. Нейното активиране става от солите на жлъчните киселини, които се съдържат в изливащата се в дванадесетопръстника жлъчка. Поради това, че мазнините са неразтворими във вода, липазата не може да проникне във вътрешността на мастните капки, а действува само по повърхността им.

В панкреасния сок има няколко амилолитични фермента.. Едни от тях действат върху полизахаридите, а други върху дизахаридите. Върху полизахаридите действува амилазата, която се отделя в активна форма и ги разглобява до малтоза. В активна форма се отделят и ферментите, разглобяващи дизахаридите до монозахариди: малтаза, която действува върху малтозата, лактаза върху млечната захар, и инвертаза върху тръстиковата и цвекловата захар.