СЪСИРВАНЕ НА КРЪВТА

Съсирването на кръвта е важен биологичен процес, който предпазва организма от обилни кръвозагуби. Ако със спринцовка вземем кръв от един кръвоносен съд и я поставим в епруветка, ще видим, че след няколко минути се образува гъста пихтиеста маса, която носи името кръвен сгъстак, кръвен съсирек или коагулум. След известно време сгъстакът започва да се свива и отделя една прозрачна, лепкава, жълтеникава течност, която се нарича кръвен серум. След като престои по-дълго време (1012 часа), съсирекът рязко намалява своя обем и като се свива и уплътнява, се отлепва от стените на епруветката и започва да плува в заобикалящия го серум.

Ако погледнем под микроскопа една прясна, току-що взета капка кръв, ще видим в началото само формените елементи, заобиколени с течната и безструктурна плазма. Постепенно в нея се появяват все повече и повече фини нишки, които, преплитайки се в най-различни посоки, образуват гъста мрежа, в цепнатините на която се задържат белите и червените кръвни клетки образува се кръвният сгъстак.

Според съвременнните схващания съсирването на кръвта е сложен биохимичен процес, в който вземат участие множество фактори. Въпреки че понастоящем броят на тези фактори превишава десет, основните фактори са четири тромбокиназа, калциеви йони, протромбин и фибриноген.

Тромбокиназата е фермент, който се съдържа в тромбоцитите и се освобождава от тях при разпадането им. В по-ново време е установено, че тромбокиназа се съдържа още и в белите кръвни клетки и във всички тъкани, от които се освобождава при нараняването им. Тъй като тромбокиназата, освобождавана от различните клетки и тъкани, има повече или по-малко различен химичен строеж, някои автори заместват понятието тромбокиназа, което те запазват само за съдържащата се в тромбоцитите тромбокиназа, със сборното понятие тромбопластично вещество или накратко тромбопластин.

Калциевите йони се съдържат винаги като нормална съставна част на плазмата в достатъчно количество.

Протромбинът (протромбаза или тромбиноген) е неактивен фермент, спадащ към групата на плазмените глобулини, който се намира в кръвта като нейна нормална съставна част в концентрация 0,04 %. Изработва се в черния дроб при участието на витамин К. При липсата на витамин К или недостатъчната му набавка с храната съсирваемостта на кръвта рязко спада поради недостиг на протромбин.

Фибриногенът е един от трите основни вида серумни белтъци, който се съдържа в плазмата в количество 0,30,4%. В присъствието на соли той е лесно разтворим във вода, докато образуващият се от него през време на кръвосъсирването фибрин е неразтворим.

За изясняване механизма на кръвосъсирването има предложени много теории. Най-приемливата теория, която понастоящем се поддържа от по-голямата част от авторите, е ферментативната теория на професора от Юревския университет Александър Шмид, създадена от него през 1872 г. Според тази теория процесът на съсирването е сложен и в някои отношения все още непълно изяснен ферментативен процес, в който участвуват редица фактори и който протича главно в две взаимносвързани фази. През първата фаза освободеното от разпадащите се тромбоцити, от левкоцитите и от клетките на наранените тъкани тромбопластично вещество действува върху съдържащия се в плазмата неактивен фермент протромбин и в присъствието на калциевите йони го превръща в активен фермент тромбин. През втората фаза полученият активен тромбин действува върху разтворения в плазмата фибриноген и го превръща в неразтворим фибрин. Схематично тези две фази на