Същност на процеса общуване.

Едни от авторите смятат,че БК са едно увлечение,други просто една необходимост.Бк и връзки с обществеността включват всички процедури,чрез които може де се влияе.Като резултат от процеса на комуникиране в деловия живот,те носят информация,чувства,мнение,саждения.Ефективния мениджмънт изисква от всеки ръководител:да знае принципите на деловото комуникиране,да знае как да ги прилага,да иска да ги прилага,да е способен да ги прилага.Общуването е привличало вниманието още на древните философи като Сократ,Платон,Демостед,Перикъл и Цицерон.Известно е ,че Сократ е разработил диалога като метод на общуването.Платон е изследвал връзкато м/у звуковете и тяхното значение,а Демостед и Цицерон доказват изключителната сила на ораторското изкуство.

Общуването е основна социална потребност на човека.

Анализът на общуването налага да се разкрият неговите три взаимносвързани страни:

-комуникативна-от тази страна общуването се разглежда като обмен на информация,т.е.като комуникация.

-интерактивна-тук общуването се разглежда като взаимодействие.

-перцептивна-общуването се разглежда като взаимно възприемане и разбиране на субектите на общуване.

Един от първите допринесъл за нейното оформяне ,като изключим древните философи е Дейл Карнегий.

Общуването като обмен на информация притежава някои характерни черти:

-общуването не може да се разглежда само като изпращане или приемане на информация.То е свързано с отношението м/у два индивида,всеки от които е активен субект.Хората не само си обменят информация,а се стремят да изработят общ смисъл така,че информацията не само да бъде приета ,но разбрана и усмислена.

-състои се в това,че при обмена на информация хората взаимно си влияят,т.е.обменът налага въздействие в/у поведението на участниците в комуникиращия процес.

-комуникативното влияние е възможно,когато лицата,които приемат и предават информация си служат с еднаква система за кодиране и декодиране,говорят един език.Учените наричат това обща основа в системата на комуникациите.

-при човешката комуникация могат да възникнат и специфични бариери от социален и психологически характер

В основта на комуникацията като основна страна на човешкото общуване лежат и някои принципи:

-комуникацията може да бъде съзнателна и несъзнателна.Хората обикновено планират своите думи внимателно,но се случва да направят някоя забележка или коментар,за които по-късно съжаляват.Освен това хората несъзнателно изпращат невербални съобщения.

-всички съобщения имат два аспекта-съдържание и отношение.Съдържанието се изразява с думите,а отношението с начина ,по който са казани те.

-комуникацията е необратима-понякога бихме искали да се върнем назад във времето,за да заличим някои наши думи и действия и да ги заменим с по-подходящи ,за съжаление тово е невъзможно.

-комуникацията е необратима-най-важната нейна особеноствсичко,което човек прави и казва,и това което не прави и неказва му осигуряват някаква форма на контакт с околните.

С други думи човек непрекъснато излъчва информация.Това става по два начина-вербален и невербален.При първият информацията се изразява чрез словото, второто чрез движението на тялото.

Речевата комуникация се определя още като устна.Тя се изразява чрез разговор на живо,очи в очи,чрез диалог,чрез пряко въздействие с думи.Речевата и писмената комуникация образуват словесната,т.е.вербалната.Речевата комуникация има редица предимства:

-разговорът е деликатна и сложна система,изпълнена с творчество дейност,която не търпи неясното,недоизказаност и съмнения.

-разговорът изразява съчувствие,съпреживяване,доверие,може да премахне напрежението характерно за голяма част от конфликтите и да зареди взаимно участниците в комуникацията,а дори и да ги вдъхнови.

-качеството на устната комуникация зависи право пропорционално от честотата на контактите.

-устната комуникация е по-естествена,по-ангажираща,по-малко бюрократична от писменото слово.