Начало > Лекции > Обща теория на правото

Същност на правото. Основни възгледи (теории, школи,

направления) за същността на правото. Различните битиета

на правото. Функции на правото.

. ПОНЯТИЕТО ЗА ПРАВО

1. Проблемът за универсалната дефиниция на правото.

Не може и не трябва да съществува само едно универсално

определение за това що е право. И наистина за правото са

налице редица крайни определения (възгледи, становища,

теории), като това на древноримският юрист Целз, според

който Правото е изкуство за доброто и справедливостта,

и това на А. Я. Вишински, според който Правото е

въздигнатата в закон воля на господстващата класа,

между които на пръв поглед няма нищо общо.

Всички тези определения (дефиниции, възгледи, становища,

теории) съдържат в себе си част от истината за правото,

отразяват различни негови аспекти, черти,

характеристики.

Търсенето на единно, интегрално, всеобхващащо

определение на правото, е израз на непрестанното

развитие на правопознанието.

Според неопозитивистите Р. Витгенщайн и У. Скарпели в

науката е налице определен релативизъм на понятията.

Понятията се променят и допълват. Те изразяват реални

отличителни белези на явленията, затова са възможни

равностойни конвенциални определения за явленията от

обективната действителност.

Такъв е и случая с възгледите за това що е право. Не би

могло и не трябва те да се класифицират по вярност,

защото всички те отразяват действително съществуващи

обективни черти на правото.

2. Причини за съществуването на различни възгледи за

правото.

Причините могат да се подредят в следните по-важни

групи:

- правото е достатъчно сложно, многоаспектно,

многопластово явление, за да позволява съществуването на

различни възгледи за него, изтъкващи на преден план една

или друга негова действително съществуваща черта;

- различните философски и мирогледни установки на

учените;

- различните исторически и политически потребности на

съответната епоха;

- различните нива, степени в опознаването на правото, в

развитието на правопознанието, при което са създавани

отделните възгледи;