Същност на консулското право. Източници.

1. Същност. Консулското право представлява съвкупност от правни норми, които уреждат организирането и извършването на консулската дейност, правното положение и функциите на консулските учреждения, техните привилегии и имунитети, както и привилегиите и имунитетите на персонала им. Сега консулското право образува заедно с дипломатическото право отрасъл на международното публично право.

2. Източници. Източници на консулското право са многостранни и двустранни международни договори, както и международни обичаи.

Най-голямо значение сред многостранните международни договори има Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. В нея са уредени основните институти на консулската служба: функциите на консулските учреждения, редът за назначаване и за освобождаване на консулите, техните класове, привилегиите и имунитетите на консулските учреждения, на консулския персонал и на другите служители.

Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. е ратифицирана с Указ 943 на Държавния съвет на Народна Република България от 25 май 1989 г. Тя е в сила за България от 10 август 1989 г. Обнародвана е в Държавен вестник, бр. 42 от 1990 г.¹ По такъв начин Виенската конвенция от 1963 г. отговаря на трите изисквания на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, а именно: ратификация по конституционен ред, влизане в сила за Република България и обнародване. Тя е част от вътрешното право на страната. Разпоредбите на тази конвенция имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. Понеже в Република България няма закон за консулската служба, споменатото обстоятелство е от съществено значение за нашата държава.

Други многостранни международни договори в разглежданата област са Каракаската конвенция за консулските функции от 1911 г. и Хаванската конвенция за консулските чиновници от 1928 г.

Твърде разпространени са двустранните международни договори за консулските отношения. Те обикновено се означават като консулски конвенции.

Международният обичай е запазил в съвременните условия голямото си значение като източник на консулското право, особено в консулския протокол. От международни обичаи се регламентира редът за връчване на консулския патент, получаването на екзекватура, функциите на доайена на консулския корпус и други.

Съществена роля в организирането на консулските отношения играе националното законодателство, което трябва да бъде съобразено с нормите на международното право.

В Република България няма закон за консулската служба. Издадени са подзаконови нормативни актове. Един от тях е Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица, приета с Постановление 141 на Министерския съвет от 1991 г. и обнародвана в ДВ, бр. 61 от 1991 г. Друг подзаконов акт в тази област е Тарифа 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи (обн. ДВ, бр. 52 от 1985 г., попр., бр. 61 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1989 г. и бр. 59 от 1991 г.).