ТЕКСТЪТ ЕСЕ - ПОЗНАТ И НЕПОЗНАТ

Ивелина Савова

1. Същност на есето

Думата есе е френска по произход (фр. essai - опит); по етимология се свързва с глагола essayer - опитвам, изпробвам, претеглям. За основоположник на жанра се смята френският философ Мишел дьо Монтен, който през 1580 г. публикува книгата си Опити (Essais)1. С авторството на Монтен се свързва и името на жанра, макар че терминът не се възприема веднага във Франция2 - той се налага в Англия от английски философи и писатели. Делото на Монтен не възниква от нищото - сам той признава, че следва в своите Опити практиката на мислители от античността (Сенека, Плутарх, Марк Аврелий). Според утвърденото днес схващане античните текстови модели са само предпоставки, върху чиято основа есето на Монтен възниква през ХV в. като нова жанрова форма.

Като текстов жанр есето е една от най-изплъзващите се от определение речеви форми. Множеството дефиниции, давани от различни изследователи и справочници (речници на литературните, философските, семиотичните термини и понятия, включително Енциклопедия Британика)3, показват обезсърчаваща липса на единство и само сгъстяват мъглявината по темата. Причината за това вероятно е в спецификата на самия жанр с неговия синкретизъм (във философски смисъл) и относителна свобода откъм предварителни предписания и структуриращи модели. Именно поради тези особености се казва, че никое сполучливо есе не прилича на друго; трудността между есетата от раз да се открият повтарящи се черти пък е в основата на трудността да се дефинира самият жанр.

Все пак всяко теоретично изследване явно или неявно излиза от някакво разбиране за спецификата на жанра.