Същност и съдържание на човешките ресурси: основни управленски теории

Изготвили: Александра Пеева и Диляна Стефанова

В съвременните условия науката за Управлението завоюва своето място сред другите научни направления благодарение на мястото и ролята, които заема в обществ. живот, и най-вече в икономиката. Управлението се превръща в 4-ти фактор на производствотото, заедно със средствата за произво, предметите на труда и самият труд.

Проследено в исторически план, възникването на Управлението като практика и потребността за научната му обоснованост е свързана най-напред с управлението на държавата, армията, църквата. В тези сфери са се формирали първите теоретически обосновки и някои от тях не са загубили значението си и до сега. Класическата организация на древноримския легион се прилага и в съвременните армейски формирования. Църквата вече две хиляди години не е променила основата на своята организационна структура. Организацията на държавите също не се е променила, въпреки настъпващите промени в обществото.

Науката за управлението се формира в последните сто години и това има своето обяснение. Научно-техническите открития и концентрацията на огромни ресурси в отделни организационни формирования поставя проблема за тяхното ефективно използване. Създаването на мултинационални компании, разрастването и сложността на националните стопанства; концентрирането на огромни финансови ресурси и т.н са факторите, които поставят проблема за управлението и неговата максимална ефективност. От края на 19 и през целия 20 век интензивно се разработват проблемите на Управлението като теория и практика.

Развитието може да се проследи в три основни периода: индустриален; слединдустриален; съвременен.

През индустриалния период се разработват отделни елементи и правила за действия без обособяването им в самостоятелно научно направление, без да се отричат някои от публикациите, които се опитват да дадат цялостно обяснение на Управлението. Този период може да се счита за количествени наптрупвания в тази област. Етапът приключва края на 19-ти, началото на 20-ти век.

Слединдустриалният период започва края на 19-ти, началото на 20-ти век, когато много блестящи практици и изследователи се опитват да формират основите на научното управление - Тейлър, Файол и др.