СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ

Банките, представляват финансови предприятия, които осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество между своите клиенти. Те акумулират и разпределят паричния капитал от обществото в различни форми, създават пари и регулират със своите банкови инструменти дейността на икономически субекти и физическите лица с цел осигуряване изпълнението на социално-икономическата политика на държавата.

Понятието банка има италиански произход и означава маса. Това наименование банките носят, поради обстоятелството че първите, най-примитивни форми на банки са функционирали под открито небе върху огромни кръгли маси по улиците, кръстовищата, пазарите, на които банковите клиенти са си разменяли ценности. Размяната на ценности е първата функция на банките.

Банките представляват предприятия, които в своята дейност се ръководят единствено и само от интересите си. При осъществяване на своите операции те изхождат главно от стоящите пред тях две основни цели: 1/ повишаване на нормата на печалбата и 2/ осигуряване на ликвидността си. Дори когато поемат по-голям риск, банките пак изхождат от интересите си. В случая техният интерес е да се наложат на паричния пазар, т.е. да спечелят престиж на паричния пазар. Ако дадена банка се страхува прекалено много от риска и отказва предоставянето на едни или други услуги, в това число на кредити, за да не фалира, клиентите ще преустановят да я търсят. На нейното място или до нея естествено ще се появи друга банка. Затова всяка банка е принудена да обслужва и по-рискови дейности.

През VII век пр.н.е. възниква сеченето на монети и банките от този период започват да осъществяват размяна и на пари под формата на монети.

Втората функция на банките е съхранение на ценности и пари, на основата на която на един по-късен етап от развитието на банковото дело възниква и третата функция: платежно посредничество. При платежното посредничество банките участват активно в платежните отношения между клиентите си, т.е. в разплащанията помежду им.

Четвъртата, най-съществената функция на банките е кредитното посредничество, която изразява, от една страна, мобилизиране от банките на свободен паричен капитал в обществото и, от друга страна, преразпределение на мобилизирания паричен капитал на възвращаема основа и срещу заплащане на лихва. И мобилизирането, и преразпределението на мобилизирания капитал изразяват кредитни отношения, в които като посредник участват банките. С други думи, банките опосредстват кредитните отношения между кредиторите и дебиторите в обществото, т.е. между тези, които имат свободен паричен капитал, и тези, които имат нужда от допълнителен паричен капитал.

До средните векове банковото дело се развива сравнително бавно. През средните векове се намира в упадък и много бързо се развива след създаването на Английската банка през 1694 г. След този период възникват много нови функции и операции, които и досега заемат преобладаващо място в банковата практика. Появяват се контокорентните отношения, чекът, клирингът, фондово-емисионните и доверителните операции и др.

В края на XVII и началото на XVIII век възниква фондово-емисионната функция на банките, изразяваща, първо, участие на банките в емитиране на ценни книжа на клиентите им и, второ, покупко-продажба на ценни книжа. Покупко-продажбата на ценни книжа банките правят по два начина: на комисионни начала и за собствена сметка. При първия начин банките само опосредстват тази покупко-продажба, докато при втория те първо закупуват всичките или определен договорен лимит от емитираните ценни книжа обикновено по твърд емисионен курс с цел последващата им продажба по пазарен курс. В първия случай банките реализират доход под формата на комисионни, а при втория - печалба от разликата между покупната и продажната цена на ценните книжа.

Фондово-емисионните операции възникват в края на XVII и началото на XVIII век, когато в Европа и главно в Англия започва промишлената революция, свързана с процеса на първоначалното натрупване на капитала, бързото развитие на науката и техниката, както и внедряването на техните постижения в практиката. Правят се през този период от време огромни и по обем, и по стойност дълготрайни инвестиции , като: ж.п.линии, фабрични сгради и др. Започва осъществяването на манифактурното и фабричното производство. Създаването на посочените дълготрайни материални активи изисква използването на дългосрочни източници за тяхното финансиране. През този период от време обаче в английската банкова практика битува принципът за управление на банковата ликвидност, според който банките могат да бъдат ликвидни, ако предоставят само краткосрочни кредити. По тази причина английските банкови институции не са предоставяли краткосрочни кредити. Тогава възникват акциите и акционерния капитал като алтернативна форма на кредита, т.е. като алтернативна форма на превръщането на дребните парични капитали в едри. Това поражда и фондово-емисионната функция на банките.

Доверителната функция изразява участие на банките в управлението на активи на предприятия и граждани. Тази функция възниква в началото на ХХ век и особено широко приложение в банковата практика намира от средата на века. Банките вече не само съхраняват активи на клиентите си: парични средства, ценни книжа, вземания (дебиторска задлъжнялост), но и започват да ги управляват. Към доверителната функция на банките могат да се отнесат и други услуги и главно услуги, свързани с предоставяне на разнообразна информация на банковите клиенти относно: 1/ състоянието и тенденциите на развитие на стопанската конюнктура; 2/ състоянието и развитието на външния и вътрешния пазар и 3/ динамиката на развитие на научно-техническия прогрес. Тази информация е необходима на всеки производител и търговец - и голям, и среден, и малък. Без нея предприятията не могат да участват успешно в конкуренцията както на стоковия, така и на паричния пазар. И тази информация те получават и от банките, които обикновено си формират специализирани звена за набирането й.

От казаното дотук за функциите става ясно, че банките представляват предприятия, които осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество между своите клиенти. Те са търговски предприятия, които търгуват с паричен капитал, т.е. купуват и продават паричен капитал под различни форми. За разлика обаче от обикновените търговски предприятия търговията, която банките осъществяват, се различава главно по следното: 1/ по формата на стоката, с която търгуват. Докато при обикновените търговски предприятия тя е в конкретна натурално-веществена форма, банките търгуват със стоки в парична форма или под формата на вземания