Същност и действия на преките норми в МЧП

1. Определения:

1.1. Правна норма - единично правило за обществено поведение на субектите на правото, установен от овластен от закона правен орган; спазването на това право може при необходимост да се осигури чрез държавна принуда.

1.2. Правна норма на МЧП - урежда граждански или търговски правоотношения с международен елемент. Правните норми на МЧП могат да бъдат преки или отпращащи.

2. Същност на преките норми: те се характеризират със следните белези:

2.1. Тя съдържа характеристиките за логическа структура на всяка самостоятелна правна норма и има 3 елемента: хипотеза, диспозиция и санкция:

2.1.1. Хипотеза: съдържа юридически факт (факт от действителността, пораждащ правни последици).

2.1.2. диспозиция: принципната (теоретична) формулировка на правилото за поведение.

2.1.3. Санкция: съдържа правните последици (благоприятни или не), които настъпват ако не се реализират фактическите обстоятелства, предвидени в хипотезата.

3. Видове преки норми:

3.1. Според вида на правилото за поведение:

3.1.1. Заповедни: предписват задължение за извършване на определено действие.

3.1.2. Забранителни: съдържат забрана за извършването на определено действие.

3.1.3. Разрешителни: с чиято диспозиция се предоставя на физическото или на юридическото лице възможността да извършат определено действие.

3.2. Според изразната форма в диспозицията и степента на задължителност на правилото за поведение:

3.2.1 Императивни: повеляват извършването или неизвършването на определено действие и не се допуска субектите да уреждат по своя воля и по друг начин взаимните си права и задължения.

3.2.2. Диспозитивни: предоставят възможност на субектите сами да определят взаимните си права и задължения и едновременно с това се описва определено поведение, ако страните не са изразили своя воля за уреждане на отношенията се по друг начин, незабранен от правото. Обикновено съдържат: Ако не е уговорено друго, Ако в договора не е предвидено друго.

3.2.3. Препоръчителни: чиито права за поведение придобиват сила едва след като бъдат изрично възприети от субектите.

3.3. Според вида на правоотношението с международен елемент, което уреждат: облигационно, вещно, семейно, търговско и др.