Същност и действие на отпращащите норми в МЧП

1. Определение.

1.1. Правна норма: единично правило за поведение на субектите на правото, което е установено от овластен от закона държавен орган; спазването му при необходимост може да се осигури чрез държавна принуда.

1.2. Правна норма на МЧП: урежда граждански и търговски правоотношения с международен елемент.

2. Същност на отпращащите норми в МЧП: отпращащата норма не е типично правна норма. Тя не е насочена към създаването на правило за поведение, което непосредствено да определя правата и задълженията на правните субекти, а има специален предмет - да определи основанието дадено право отношение да се регулира от правото на дадена държава, т.е. отпращащата норма е част от предпоставките, за да влезе в действие правилото за поведение. Отпращащата норма се различава принципно от пряката норма, която дава конкретна уредба на обществените отношения, докато отпращащата определя начина, по който да се извлече правилото на поведение.

3. Механизъм на действие на отпращащите норми: включва разгръщането й от натоварения с приложението орган (съдебно-административен орган), като указанието за приложимия закон се замести с правилото за поведение, което се извлича от този закон.

4. Елементи на отпращащата норма: за разлика от отпращащите норми във вътрешното законодателство, отпращащите норми в МЧП съдържат 2 елемента, съответстващи на хипотезата и диспозицията, тези 2 елемента за обем и привръзка.

4.1. Обем: в обема е посочено правоотношението с международен елемент, към което нормата намира приложение. NB: обемът не съдържа юридически факт. Например чл.422 ал.(1) от ЗЗД: Действията на задължението на издателя на запис на заповед и на платеца по менителницата се определят по закона на местоплащането. В случая обемът на нормата обхваща задължението на издателя на запис на заповед и на платеца на менителницата.

4.2. Привръзка: не съдържа общото правило за поведение (както диспозицията), а съдържа обозначение за приложимия закон (местен или чужд). Например чл.135 СК: За произхода на детето се прилага отечествения закон на детето по време на раждането. В случая привръзката е: Се прилага отечествения закон на детето по време на раждането.

4.3. Видове привръзки:

4.3.1. Специални - указват приложимия закон за конкретни правоотношения.

4.3.2. Общи - посочват принцип, който е приложим, в случаите, когато няма специална привръзка.

5. Видове отпращащи норми: делението се извършва по различни критерии:

5.1. Деление с оглед начина на определяне на приложимото право: едностранни и двустранни.

5.1.1. Едностранни: привръзката конкретно е посочен приложимия закон - местен или чужд. Например чл.133 ал.(1) СК: Личните и имуществените отношения между съпрузи, единият от които е български гражданин, се уреждат от този кодекс, ако се осъществяват на българска територия. Т.е.