Същност, функции и роля на финансите

Същността, функциите и ролята на финансите в значителна степен се определят от функциите и задачите на държавата. Държавата и нейната социално-икономическа политика направляват и развитието на теорията за финансите. Най-напред същността и ролята на финансите са определени от Адам Смит. Той формулира трите правила, а именно:

• Умерена стопанска дейност от страна на държавата главно в областта на техническата инфраструктура-пътища, мостове, пристанища и др., а всичко останало е поле на дейност на частното стопанство;

• Балансиран или бездифицитен бюджет;

• Неутрална данъчна политика

С посочените правила полята на държавата се свежда до чисто административна дейност, а финансите се определят като съвкупност от методи и форми , чрез които държавата и държавните органи си доставят и използват ресурсите, необходими за покриване на разходите и за разпределението на тяхната тежест между индивидите. Финансите се утвърждават като наука за разходите, а целта на финансовата дейност е набирането на приходи за тяхното покриване.

Определението на класиците за същността и ролята на финансите е коренно променено от Дж. Кейнс. Той заменя трите класически правила на финансово-икономическата политика , като вместо умерена препоръчва активна стопанска дейност от страна на държавата; вместо уравновесен бюджет въвежда системата на дефицитно бюджетно финансиране и вместо неутрална препоръчва провеждането на целенасочена регулативно финансова политика.

Концепцията на Кейнс води до съществени количествени и качествени промени във финансите т.е в тяхната същност и функции. Количествената промяна се изразява в увеличаване на частта на БВП, която да се използва от държавата- в границите на 40-50 %, вместо препоръчваната 1/10 от Смит. Качествената промяна се изразява в разширяване обхвата на финансите, на тяхната разпределителна и регулативна функция.

В началото на 80-те години Кейнската доктрина постепенно започва да се измества от неолибералната стратегия и политика, която препоръчва ограничаване на стопанската дейност на държавата, те.е съкращаване на държавните разходи, преодоляване на бюджетните дефицити и реабилитиране на класическия принцип за балансираност на бюджета, намаляване на данъците и преструктуриране на данъчната система.

Финансите възникват като понятие и се утвърждават като наука във връзка с паричните сделки на държавата. Държавният сектор и произвежданите от него публични блага пораждат система от парични потоци в стопанството.Те от своя страна биват:

• Парични потоци с фискален характер.

• Парични потоци с нефискален характер.

Чрез движението на паричните потоци се въздейства икономически и се стимулира растежът и заетостта в страната, осъществява се вмешателство и се създава социална сигурност за гражданите.

Същността на финансите се конкретизира чрез функциите, които те изпълняват. Като съвкупност от методи и форми за движение на паричните потоци на държавата, финансите изпълняват следните функции:

• Разпределителна функция : Паричните потоци водят до разпределение и преразпределение на БВП, на доходите на стопанските субекти и индивидите. В резултат се формира система от бюджетни и парични фондове , чрез които се финансират публичните блага и се задоволяват колективните потребности.

• Икономическо - регулативна функция: Чрез финансите държавата целенасочено регулира, направлява и управлява социално- икономическите процеси в страната, определя рамката за развитие на икономиката и бизнеса в частното стопанство и формирането и използването на доходите на индивидите.

• Социална функция: Чрез финансите се акумулират и разпределят ресурси за подпомагане на социално слабите слоеве, за по - справедливо разпределение на доходите между отделните групи от населението, за подпомагане при безработица и др.

• Екологична функция

• Контролна функция: Свежда се до контрол чрез паричните потоци върху действията на стопанските субекти и индивидите по повод акумулиране на средствата и тяхното разпределение и инвестиране от държавата. Обикновено контролът се осъществява чрез паричната единица в процеса на формирането на крайните доходи на икономическите агенти.

Чрез фискалната политика и инструменти , в това число и данъците, държаните разходи могат активно да влияят върху равнището на търсенето. Нарастващите държавни разходи и намаляването на данъците имат експанзионистичен характер върху доходите и потреблението. Всичко това е предпоставка за връщане на икономиката към висока заетост, стабилност, растеж и намаляване на инфлацията. Данъчната и разходната политика влияят върху съвкупното търсене и степента на икономическата активност. Тяхното управление има важно значение за поддържането на икономическа стабилност, включително висока заетост и контрол върху инфлацията.