Същност, цели, задачи и тенденции на международния туризъм (MT)

МТ е наука за териториалното разположение на тур. ресурси и разпределението в пространството на тур. потоци. Тя още изучава икономическите параметри на туризма в глобален, регионален и национален мащаб, прави характеристика на неговите основни дестинации. От социологическа гледна точка тур. потоци представляват съвкупност от тур .групи, които се отправят по определени маршрути в специални центрове, за да прекарат приятно и полезно свободното си време, като извършват различни пътешествия. Основната причина за такива пътешествия са редица фактори както природни /море, плажове, реки, минерални води, гори и др./, така и антропогенни /културно-исторически паметници, израпроизведения на изкуството/. Пътищата на пресичане на тур. потоци в пространството формират тур. центрове, които са с определени географски координати /географска ширина и дължина/. За да станат притегателна, атрактивна точка, тези цинтрове трябва да притежават определен набор от природни и антропогенни тур. ресурси. Освен това трябва да са на лице и редица социално-икономически и политически условия, като наличие на свободно време у потенциалните туристи, финансови възможности и желание да изхарчат част от парите си за туризъм, политическа стабилност и липсата на военни конфликти и терористични актове, и наличието на средства за настаняване, храна и развлечение.

От своя страна тур. центрове също оказват ик. и соц. влияние на тур. потоци. Концентрацията на тур. центрове в пространството на регионално ниво формират тур. географски зони. Класически пример в това отношение е крайбрежието на Средиземно море, което п/з последния половин век се превърна в световна дестинация, с наличие на всички елементи на съвременния туризъм. Различават се следните тур. потоци, които са се формирали още п/з 80-те години на миналия век: 1) Меридионален поток - север-юг /от северна и централна Европа към Средиземно море и Африка/; 2) Източен поток от Зап.Европа към Средиземно море и Азия; 3) Атлантически поток, който се поделя на 2 клона - от Зап.Европа към Сев.Америка, от Сев.Америка към Централна и Юж.Америка и Европа; 4) Азиатски и Тихоокеански потоци - 6 клона - от Япония към страните от басейна на Тихия океан, от Япония към Европа, от Япония към Америка, от Австралия и Нова Зеландия към Европа, от Австралия и Нова Зеландия към Америка, от другите страни на Юж.Азия към съседните страни. Най-големите тур. центрове са концентрирани в Америка и Европа. Те могат да бъдат класифицирани по плътността на насоченитекъм тях туристопотоци. Определят се 3 типа:

1. Центрове приемащи над 5млн. туристи - те са съсредоточени в Европа и САЩ

2. Центрове приемащи от 2 до 5 млн. туристи. Те се намират в източната част на Средиземно море - Турция, Гърция

3.Центрове приемащи от 1 до 5 млн. туристи - Египет, Мароко, Тунис, Мексико, Бразилия, Перу, Хон Конг, Тайланд.

П/з последното деситилетие възникнаха нови тур. центрове в крайбрежния басейн, множество островни държави, по архипелазите в Индийския океан, в Китай и югоизточна Азия. Пътят, по-който се движат тур. потоци винаги пресича определено географско пространство и се нарича тур. маршрут. Почти по всички тур.маршрути се намират различни тур.обекти като хотели,ресторанти,исторически