Съществуването на хъшовете съществуване на границата между героичното минало и унизителното настояще

Повестта Немили- недраги, написана през 1883г., е израз на реалните впечатления на автора от срещите му с браилските хъшове. В повестта е описан живота на българския хъш, на този, който е осъден да бъде немил- недраг.

Светът на хъшовете е свят на рискове и реалност, свят от дрипи и слава. Хъшовете живеят в очакване на зова на родината си. Тяхната най- голяма мечта е свободата на отечеството. Готови са да поемат всякакви рискове и отговорности, за да изпълнят мисията си.

Пейзажната картина, разкрита в глава от повестта Немили- недраги, изразява страдание, тъмнина. Браилските улици са мрачни и студени. През напластилата се мъгла, намира пролука светлина, идваща от малкото прозорче на кръчмата на Странджата. Тази кръчма е родното място в чуждата зема. Тя пази българското в сърцата на хъшовете. Въпреки, че условията за живот в кръчмата са неблогоприятни: Тая кръчма беше една дълбока изба, в която се слазяше по една стръмна и извита стълба. Една опушена и полуразбита лампа висеше на путона и осветляваше вътрешността, тя им напомня за България. Дори и надписите и името на кръчмата : Народна кръчма на знаменосеца, изразяват това, че българското се крепи в душата на хъшовете, дори и да са далеч от родината.

Хъшовете са самотни, неразбрани и неоценени. Чужбината е като пустиня, като остров, който е приютил корабокрушенците. Хъшевете са мореходци, разломени и съсипани. Те нямат друг избор. Чужбината за тях е като една клетка, в която са заключени. Тази чужбина е пречупила крилете на българските орли, българските герои. Те живеят един унизителен живот, в свят на дрипи и слава. Унизителният им живот е еднотипен. Всеки техен ден е подобен на предишния, те не се борят за духовни идеали, а за физическо оцеляване: Героите бяха сега кокошари.

Хъшовете не се нуждаят от материални богатства. Те са великите герои на България, родени да се борят. Риторическите въпроси До кога ще продължава това съществувание? Какво ще правят в тая чъжда земя? Кога ще видят своите семейства, своите мили съпруги, своите стари майки? , са знак за абсурдите в съществуванието на българите.

Образите на хъшовете са образи на герои, но и на мъченици. Лицата са преждевременно остарели. Портретните описания, изразени във втора глава, доказват страдалческия живот на хъшовете.