Чудомир

Съседи

Да е петел като петел, иди-дойди, а той - плимотрок, пущината! Едър,

тлъст, да го сложиш в голямата тенджера на огъня, че да го зачулиш

отгоре с една ситно нарязана зелка, та като му седнеш после, да ти

подмаже корема, гдето има една дума! Пък - кротък, кротък и спи на

ниско, до плета. С ръка да посегнеш, ще го хванеш и няма да рече "гък".

Пък едно гърло има дяволският: сякаш че е кавалерийска тръба!

Тъкмо в най-сладкия сън ще се надуе и ще прогърми:

"Кукуригигооуууу!" - И на края, като провлече онова ми ти оууу... като

кога се провикнеш над Сипеите в голямата гора, та ти се залюлее, залюлее

гласът из долищата и после почне да спада, да спада на категории, един

вид, догде замлъкне.

- Ще ми издуе корема някой ден тоя петел - дума Лъжлив Съби на жена си,

- ама де да видим!

- Аха! - тросва му се тя. - Ти се магарии мисли. Убий го, че ще видиш

тогава как ще се разправиш с Черна Гана.

- Ти се не бой! Аз тъй ще я наглася, че няма и да се усети. Сами си

мълчи и гледай!

Като си дялкал един ден с теслата нещо на дръвника, а Черна Гана опалила

пещта да опече квасника, Съби се покашлял най-напред и извикал:

- Ганоо! Гано мари! Какво ми се види омърлушен петелът ви от някое време

насам? Гледам го и не ми хваща очи! Едното му крило все увисва надолу и

по гребена му бели петна се явили. Да не би някоя болест да го е пипнала!

Ами! Нищо му няма, бате, Събчо. Яде като разпран и по цял ден гони

кокошките из двора. Вратовете им оскубал, поразникът, и напълнил е двора

с перушина. Няма да му е нищо. Тъй ти се види тебе.

- Не познаваш, комшийке, не познаваш. Мене питай ти за това! Нали ги

въдих едно време? С агронома съм се съветвал, книжки съм чел по кокошите

работи и ти казвам пак - болен ти е петелът; ама вземи, че го отдели от

кокошките и тях да не зарази.

- Ами! Това ми е работата сега, за него да мисля! Ако пукне, да пукне.

Какво да му правя! Ами мене ако питаш, нищо му не е.

- Аз ти казвам като комшия, пък ти прави, каквото щеш. Ще видиш, че няма

да се мине много, ще се умърлуши още повече, ще почнат да му падат

перата и ще умре. Тя е една невярна болест. Патил съм от нея, че знам.

Седем ярки и две петлета ми изтръшка една година.

- Опустял пуст! Ако умре - да умре! Няма да му вържа душата в кърпа я!

Аз, сама жена, съм се залисала какво да правя от пуста работа, че и за

него да мисля сега!

През нощта след този разговор, когато и господ спи, Лъжлив Съби се

изнизал из чергите, бос отишъл до плета, гдето нощуват Ганините кокошки,

стъпил на коша, сграбчил петела за главата, да не вряка, завил зад