Чудомир

Сърдитият

Въртокъщник голям е бай Симо Драката, работен е и дума не отвръща на

жена си, ни на тъща си, а защо му са лепнали тоя прякор, господ знае.

Като му кажат домашните:

- Ха, Симчо, изнеси креватите, дюшеците и юрганите на двора да ги попече

малко слънцето - нищо не дума, а стане, нахлуе си само вехтото палто и

почва веднага.

- Ха, Симчо, изтупай ги с тупалката, че ти са по-ячки ръцете!

- Ха сега пък напръскай с флайтокс креватите!

- Ха заший скъсаното на сламеника!...

Всичко върши, всичко прави само мир да има и лоши думи да не се чуват,

ама като не може всякога! И комините сам чисти човекът, и обущата си

лъска, и ако се разпори някъде подметка, може клечка да й набие и да я

зашие. И печката с горно горене чисти всяка сутрин. Донесе въглища,

надипли ги, нареди ги, сухо дръвче мушне по средата, та да тегли

по-леко, и тресчици на колибка натрупа най-отгоре, та само една клечка

кибрит да драснеш и да поеме моментално, ама като няма благодарност на

тоя свят и като не може да се угоди на две жени никога!

Или баба му ще мърмори като поп на вечерня, или жена му ще намери, че

треските били мокри, че ситни въглища сложил - без приказки и без

укоросване не минава нито ден, нито час.

А, речи го, всичко той върши, нищичко не похващат женорята. Той мете

двора, той полива саксиите, той храни котките, той лъска печката и той

пазарува. Пазарен ден излезе ли от работа, измъкне мрежата от джеба си,

разгъне книжката, дето е написала баба му какво да купи, чете и пазарува

точно и акуратно.

И с радост, значи, с апетит пазарува,ама напълни ли мрежата и се отправи

за към къщи, ушите му клепнат надолу, левият му мустак увисне,

панталоните му сякаш станат по-широки и се замандахерцат като попски на

краката му.

Още от вратата го посрещнат двете жени, грабват мрежата от ръцете му и

заопяват на два гласа:

- Ууу, каква е тази леща бре, какво е това чудо! Ами че половината й

зърна кухи!

- Гледай, гледай! И това ми било супен кокал. А бре що не искаш и малко

крехко месо да ти дадат, ами носиш гол кокал, сякаш са го глозгали

кучета, Симо!

- Пфу! Прокиша! Развалено масло. Смесено с мас.

- Ела някога да те не измамят. Се тебе лъжат, се тебе мамят!

Бай Симо седи до печката, гледа встрани, мига като куче в лапавица и

понякога само аха-аха да рече нещо, ама преглътне, сякаш гълта кокичка,