Сърцето силом се не взема

(Есе)

Нищо на този свят не е толкова трудно, както любовта. Любовта е неизчерпаем източник на живот. Но тя е преди всичко свобода. Човек веднъж се ражда и се ражда алчен. Веднъж живее на този свят и всичко иска. Но едно не може да получи безусловно, на всяка цена и с всички средства. Сърцето силом се не взема е прозрението, до което достига Славейковата героиня Ралица, но то носи общочовешки смисъл. Сърцето се дава, обрича се. Веднъж в живота и завинаги.

Вечен е копнежът на човека да се докосне до нещо истинско, извечно. Желанията обикновено далеч изпреварват възможностите, но все пак животът му дава шансове да се види и опознае. Да осъзнае, че понякога може да бъде малък и нищожен, а друг път равен с бога. Да прозре, че в цялото му противоречиво и несъвършено битие най-уникалното, най-прекрасното са отношенията между мъжа и жената. Любовта осъжда всеки ден сърцето на смърт и възкресение, казва поетът. Любовта и смъртта са глобалните метафори, екзистенциалните прагове в човешката участ. В тяхното разчитане се познават силният и малодушният, достойният и слабият. Любовта не само осмисля живота на човека, но сякаш прави съществуването му възможно, сама по себе си става живот. По-силна от бремето на земното и профанното, от хаоса на дребните страсти и оковите на материалното, тя устоява на тъмните стихии в човешката душа, противоборства с ревността и злото, твори, окрилява и пречиства. Споделената любов е божествен дар, космическа хармония, врата за щастието. И преди всичко свобода. Непостигнатата, несподелената е изпитание за духа. Тя може да отприщи най-неподозираните, най-демоничните човешки страсти, но може да възвисява и облагородява в страданието, да носи просветление. За любовта може да се напише и говори много, а тя пак да остане най-неразгадаемото чудо на битието.

Понякога сърцето е самотен ловец то се бори отчаяно за нечие друго сърце. Понякога остава затворено и чуждо и няма сила на земята, която да го отключи. И в тая трагична диалектика всички са равни и избраниците на духа, и обикновените хора в обикновения им бит. Голямото чувство не дели на богати и бедни, на силни и слаби, велики и жалки. Защото любовта е любов във всяко време и на всяко място.

Съдбовно се преплитат в битието животворните и смъртоносните начала любов и омраза, страст и лед, щастие и страдание. Защото от душа е направен човекът, а душата от целия свят, е казал друг поет.