Иван Вазов

Сърцето на поета

Сърцето на поета е голямо,

при лична скръб и мировата вмеща,

зачуй ли стон - то не остая нямо,

при тръбен звук и то се ратник сеща.

Това сърце не е ковчег затворен

за чужди радости, тъги, то ек е

на всякой трепет на живота морен,

и вечно будно, вечно то нащрек е.

Поетското сърце море е също:

небето отражава и го люшка,

еднакво е приветно и могъщо

левиатан ли носи или шушка.