СЪРЦЕ

Сърцето (cor) е кух, мускулест орган (фиг. 228), приемащ кръвта от вливащите се в него вени и изтласкващ същата в излизащите от него артерии.

В периода на вътре утробния живот сърцето претърпява сложни промени, които в общи линии и накратко се явяват повторение на промените, настъпили в дългото историческо развитие. Развивайки се от два симетрични зачатъка, които впоследствие се сливат в една проста, разширена съдова тръба, то се превръща в много сложен орган, изпълняващ най-сложни функции. В човешкото тяло няма друг орган, който да е така постоянен в своето непостоянство, както сърцето. С изключение на кратките паузи през всичкото време на живота сърцето изменя своята форма, големина и положение на отделните си части. Поради това трудно е да се определи действителната форма на сърцето. Приема се, че то има форма на конус, сплеснат малко в предно-

задна посока. На него се различават връх (apex cordis) и основа (basis cordis). Върхът е насочен надолу, наляво и напред, като достига до V междуребрие, на разстояние 89 см наляво от срединната линия.

Основата на сърцето е обърнато нагоре, надясно и назад. Надлъжната ос на сърцето се разполага косо, с направление отзад напред, отгоре надолу и отдясно наляво.

На сърцето се различават и две повърхности предно-горна или гръдно-ребрена и задно-долна или диафрагмена.

Предно-горната повърхност е изпъкнала и лежи зад гръдната кост и хрущялите на III до VI ребро. Задно-долната повърхност заляга към сухожилния център на диафрагмата. Двете повърхности преминават една в друга чрез два ръба. Левият ръб е заоблен, а десният е по-остър.

Големината на сърцето е приблизително колкото юмрука на съответния индивид. Средната му дължина е около 1213 см, ширината около 910,5 см, а предно-задният размер 67 см.