Христо Ботев

Сърбия и нашето освободително движение

На Балканският полуостров живеят две главни племена, в ръцете на които се

намират двата края на онзи гордиев възел, когото ние сме привикнали да наричаме

Возточен вопрос. Тие племена са българският и сръбският народи, които, както по

географическото свое положение, така и по своята уважително многочисленост са

обърнали вече на себе си вниманието на Европа, а със своят характер и

трудолюбие са спечелили общественото мнение и симпатиите на сичкият почти

образован свят. България и Сърбия са прави и законни наследници на европейският

Кашемир, а тие две сестри отдавна вече са в състояние да кажат на своите

белисани и червисани стари съседки, че тие са двете хубавици, които тряба да

разделят ябълката на раздорът и отдавна вече би трябало да плеснат с ръце и да

се прерърнат в името на братството, на свободата, на равенството и на оние

демократически начала, на ковто е основан животът и на българинът, и на

сърбнът. Но причината, дето тие две млади и прекрасни сили стоят и досега една

срещу друга и не вършат почти нищо друго, освен това, че обтягат краищата на

възелът и с това още повече затрудняват неговото развезване, е онова тайно и

кокетливо недоверие, което е посеяла между тях историята на тяхното гнуснаво

преминало и което и днес даже се възбужда от женихите и на едната, и на другата

сестра. Разбира се, че ако това положение на младите хубавици и това безумие на

техните филологически куртизани-политици се продължи още няколко време ( да не

казваме няколко години), то твърде естествено нещо е, че ще да се намери някоя

стара и умна държава, която да раздели черупките на орехът между препирающите

се и за своята услуга да изяде сама ядката.

Наистина, скръбно нещо е да погледне човек на положението, на антипатиите и на

неискрените стремления и отношения на двата братски народа, но сичкото това е

станало вече факт, когото ние не можеме да оставиме да избегне вниманието а

нашата революционна партия и на оние наши братия, които твърде много нещо

очакват от Сърбия. Защо да си закриваме очите пред истината, когато оние, които

разделиха нещастната Полша, се приготвляват да извършат тая съща операция и над

трупът на Турция? Защо да мълчиме и да скриваме своите слабости, когато

вътрешните наши нещастия се умножават от ден на ден и когато за изходът из това

страшно положение у нас не остава друго нищо, освен с огън и с меч да