Несъмнено двете творби, които ще бъдат обект на съпоставка в настоящия труд Май на Карел Хинек Маха и небезизвестното стихотворение Хаджи Димитър на големия български революционер Христо Ботев, са едно голямо богатство както за чешката литература и поезия, така и за нашата родна. По моему смятам, че никой не би се възпротивил, ако кажа, че двете творби са твърде близки една от друга, като това се установява още при първия прочит на всяка от тях. Твърдението ми спокойно излагам понеже подобна прилика е била открита от известни учени литературоведи много преди мен. Според доц. Жоржета Чолакова и Светла Бабакова неслучайно в епохата, раждаща и в Чехия, и в България ново културно-историческо съзнание, се появяват тези две лирични произведения, чиято философска и поетична проникновеност промисля човешкото себеотдаване, а аз бих добавил и жертва, като връх апогей, който във всички случаи стои на по висок пиадестал от живота. Стремейки се да започна от самото начало на съпоставката ми между Май и Хаджи Димитър, според мен, е по удачно да презентирам в началото и двамата автори, написали ги, чийто живот, дейност и време са били първопричината двете творби да видят бял свят.

Карел Хинек Маха според съвременния чешки поет и изследовател на Маховото творчество Владимир Кршиванек не съществува друг автор, на който в чешката литература да се посвещава толкова заслужено внимание. Май е най-издаваната книга в страната и специализираната литература върху автора и е неимоверно обширна и богата. Това според мен е още една причина творбата напълно да отговаря на това да бъде съпоставяна с Ботевото Хаджи Димитър, едно от най-титулуваните и анализирани произведения на един от най-великите поети, раждани в родината ни. В суперлативите си Владимир Кршиванек не стига само дотук, като казва, че всяко литературно поколение чувствало потребността да се съизмери с наследството, завещано от Маха. Във всеки случай обаче е очевидно, че творчеството му не бива да бъде отминавано с мълчание, завършва преамбюла си критикът. Новаторството на Маха засяга не само еманципацията и автономията на поезията, а презентира една изцяло нова позиция на писателя. Така Маха става първият новочешки поет, чието творчество и живот се сливат в едно. Той поставя самия себе си в центъра на творбата си, като така успява да я освободи от доста характерната за онова време тенденциозност. (Имало е случаи дори, когато неговите лични документи в това число бележки и писма, трудно могат да бъдат разграничени и отделени от творчеството му). Близостта му до личността на Ботев се вижда ясно от това, което е вложил като идеи и чувства в Май. Различаваме е Маховата поезия тотален характер, достигащ понякога до крайности, също както при Ботев. И при двамата поезията е основана на дълбоко-личностни преживявания и е израз на най-съкровени чувства и спотаени мисли. Понякога емоционалността достига своята крайна (връхна) точка. И при двамата поезията не е допълнение към живота, тя не е негово украшение или нещо с което да изпиташ наслада, а го доизгражда, дава му сили, смисъл и се превръща в жизнено послание за поколенията, за тези които могат да го разкодират правилно в контекста на своята епоха, на своето време и разбирания.