Елин Пелин

Сънят на поточетата

Спят в усоите планински,

като мънички деца,

вледенелите потоци

с белосребърни лица.

Тъмните гори ги пазят

и им пеят нощ и ден,

сутрина над тях високо

облик спира се румен.

- Тихо! - шепне планината. -

Нека спят децата мои

и пазете да не влиза

вятър в тъмните усои!

И сърните диви, плахи,

леко бродят окол тях,

веселите самодиви

спират кръшния си смях...