Пенчо Славейков

Сън за щастие - Вей долняка и отвява...

Вей долняка и отвява

струпания зимен смет.

Ей прехвръкват лястовички,

носящи от юг привет.

Пролетта ги тях изпраща

с писъмце до нази тук;

в него пише тя - отдавна,

че е тръгнала от юг.

Маргаритното кокиче -

думите са в туй писмо,

слънцето с зарици ясни

писало ги е само.

Модрооки теменужки

запетайките са там;

удивителна на края

мъдри се божура сам.

Подпис му е росен здравец,

розата му е печат...

От писмото дъха младост,

вее нежен аромат.

Сърце, сепвай се! Туй писмо

теб го праща пролетта...

Тя веч знае, че при тебе

е сестра й - любовта.