Пенчо Славейков

Сън за щастие - Тихо вее вечерна прохлада...

Тихо вее вечерна прохлада

и полека мрака нощен пада,

всичко веч прибира се за сън.

Трепнаха звездици в небесата.

Из полето нейде от чердата

се зачува тих, залутан звън.

Пъпчиците към земя привеждат,

морни, росно чело и изглеждат

как се мило милва лист со лист...

Дневна скръб в душа се притаява,

и сърцето с кротост упоява

аромата нощен, благ и чист.