Пенчо Славейков

Сън за щастие - Спря се орача пред нивата златна...

Спря се орача пред нивата златна -

благ дух му лъхна и сепна душата,

като че свиден привет я погали.

С ромон потих класове натежали

свождат чело за милувка желана...

Поглед към небо възведе стопана -

а чучулига, преварила, с песен

вече се дига към свода небесен;

сякаш орачу подзела молбата,

носяйки я на крилца в небесата.