Пенчо Славейков

Сън за щастие - Плакала е горчиво нощта...

Плакала е горчиво нощта,

плакала е мълком сирота,

че за нея белий ден нехае,

че не иска той дори да знае

туй що мъчи нейното сърце

и каква й скръб тъми лице!...

И когато сипна пак зората -

от сълзите на нощта земята

бе покрита с бисерна роса;

и во всяка капчица-сълза

се огледва белий ден сияен -

и усмихнат мина пак нехаен.