Пенчо Славейков

Сън за щастие - Отрупани от нощний сняг нечакан...

Отрупани от нощний сняг нечакан,

градински вейки виснат мълчаливо;

милувката на утринното слънце

трепти над тях и милва ги игриво.

Ей капчица - сълза от таз милувка -

се в миг отрони, маргаритно-злата,

и слънчеви лучици я спровождат,

додето тя да падне на земята.

И капчици-сестрици тя поведе -

виж как по нея рой по рой се ронят,

и сякаше из въздуха не капки,

а слънчеви лучи се тамо гонят.