Пенчо Славейков

Сън за щастие - Ни лъх не дъхва над полени...

Ни лъх не дъхва над полени,

ни трепва лист по дървесата,

огледва ведър лик небето

в море от бисерна роса.

В зори ранил на път, аз дишам

на лятно утро свежестта -

и милва ми душата бодра

за лек път охолна мечта.

За лек път, за почивка тиха

през ясна вечер в родний кът,

където ме с милувка чака

на мойто щастие сънят.