Пенчо Славейков

Сън за щастие - Месеца самотно грей...

Месеца самотно грей

и лучи вълшебни лей

над планинските вършини

и обвити в мрак долини.

Сънний мир сън осени...

Само будните вълни

в тъмното море немирно

се премятат беззапирно.

И унесени, в захлас

нещо шепнат с тъмен глас, -

дали сага съкровена?...

И заспалата вселена,

като че ли в трепет плах,

слуша, схванала во тях

нейде някой рев далечен -

ек от хаоса предвечен.