Пенчо Славейков

Сън за щастие - Как вълна преко вълна...

Как вълна преко вълна

пенясто поточе мята!

Техний ромон с ведрина

в миг изпълни ми душата.

Шум поволен, шум в захлас -

спомени от младост ранна...

Минатия път завчас

ясно ми в умът предстана.

Тъжна жега. Градом пот

се от морно чело рони...

Дълга пътя - къс живот -

кой ли бяс ме в тоз път гони!

Шум поволен, шум в захлас -

спомени от дни щастливи...

Към поточето се аз

спуснах по брега ронливи...

Гребнах из вълни, лице

лиснах - хлад и свеж и сладък...

И с отлекнало сърце

тръгнах пак из път нататък.