Пенчо Славейков

Сън за щастие - Извардила Марта, дойде пролетта...

Извардила Марта, дойде пролетта

несетно в нощта,

но призори тая измама видяла,

налетя върху й тя с хала.

И зина насреща й старчески зев,

и сблъска я с рев,

и цветната дреха развя и размята,

и с дъжд й наплиска снагата.

Но шалаво чедо не ще и да знай -

и смей се, играй...

А слънце, на прага небесен запряно,

изглежда ги благо засмяно.