Сън за щастие и вечната хармония на света

Стихосбирката Сън за щастие намира своето трайно и безспорно мясро сред българската литературна класика. Критици и изследователи я венцехвалят непрестанно и малко рутинно, подчертавайки нейното непреходно величие. Но в какво е скрито величието, каква е непреходната стйност на този потически сборник, в който са включени93 лирически миниатюри с пейзажен характер?

Всъщност в стихосбирката Пенчо Славейков въплъщава идеала на всеки творецда улови всемира с неговите форми, цветове и усещания, да го въплъти в думи и да съхрани в стиховете неуловимите мигове на живота.

В Сън за щастие присъства природата във всичките й превъплъщения и състояния от устременото движение до абсолютния покой.Лирическите миниатюри на Славейков улавят всички сезони наприродния цикъл пролет (Извардила Марта, дойде пролетта 2), есен (Но сбърза есента жестока 54), лято (в небеса яснее летний ден 37), зима (Мразни зимна вечвр 51). Всеки миг от денонощието от ранната утрин (в зори ранил на път 1) до чернотата на нощта (Плакала е горчива нощта 5), е възпят в слова и рими. В пейзажа нарисуван в сборника, си дават среща планината(облаци Пирин обвиха 14), гората и морските вълни (морето в нега е замряло 41), безбрежността на равнината (над безкрайните полета 15) и малкият уют на дома. Всички природни стихии и всички създания на природата намират своето място във всеобемащата образна система на Сън за щастие.

В стихосбирката човекът е не основен субект, а само частица от всемирната природна хармония. Кръговратът на човешкото съществуване от раждането през любовта до смъртта, също е включен във вечния, непрестанен и неумолим кръговрат на света.

Голяма част от поетичните откровения в сборника напомнят филмова импресия. Пред нас се разкриват картини от света, недокоснати и отминали мигове от живота, пропуснати секунди и гледки от безкрая на битието. Но описанието от поета е близко и разбираемо, докосва душата дори на най-непретенциозния и необразован човек, покорява със своята изразителна непосредственост.

Още уводната лирическа миниатюра е взрив от настроения и образни асоциации, събрани в толкова малко думи. В Ни лъх не дъхва над полени е яно доловимо чувството за началото на пътя, замладостта и утринта, за зората на копнежитв, за мечтите, осмислящи един човешки живот. Той поетичнопридобива очертанията на лек път, почивка тиха, ясна вечер в родний кът. Блян и действителност, сън и мечта се преплитат в Славейковия художествен свят, за да изваят неповторимите внушения на тези лирически миниатюри.

В Спи езерото царува изконен покой. Това е спокойствието на изначалната природна тишина, несмущавана от човешка намеса. Гладката, неподвижна повърхност на водата изразява вечността на безвремието. Но това безвреми ее само сън, миг на отдих сред вечното движение на живота. И този красив сън ще бъде нежно прекъснат от нападналия лист отровен или шепота на буквите.

В Преди минута буен вихър стихията е бурна и унищожителна, но мимолетна. Изгубените за миг хармония и щастие са отново вузкресени от първите слънчеви лъчи.

На обратния полюс като цветова гама и авторово възприяри са лирически откровения като Сухи желти листица, През мрака сянка надалеч, Листата капят. Мрачната природна картина в стиховете е в унисон с тъжните размисли за преходността на времето, жизнените неудачи и пеоменливата нетрайност на красотата.