Сън и реалност в стихотворението Сън

от Никола Вапцаров

(интерпретативно съчинение)

Никола Вапцаров се откроява като най-значителен поет в българската поезия от края на 30те до началото на 40те години на двадесети век.Неговата поезия обгръща реалността в стремеж към необхвантото във времена, пространства, човешки превръщания.Той обръща погледи в много посоки и времена, усеща се различието между социално и индивидуално битие, между реално и въображаемо, между изстрадано и мечтано.

В стихотворението Сън от Никола Вапцаров сънят и реалността са представени чрез образите, градящи контрастът между идеал и действителност на Фернандес и Лори.В тази творба сънят е представен като блян за по-добър и светъл живот, а реалността приближаващата атака.

Още с първите стихове на произведението се въвежда идеята за опозиционните образи на съня и реалността:

По-тихо!Скрий главата си!

Отвън на педя са от нас, не говори!

-Лори, сънувах толкоз хубав сън!...

Читателят е въведен в красивата, но нереална обстановка на съня, която въвлича героя и го опиянява с омайността на бляновете.

Приближаващата опастност от боя не плаши героя, а дори му дава повод да гради в сънищата си представа за по-щастлив живот.Диалогът между двамата герои е представен основно чрез постоянните търсения на Фернандес за събеседника си, който в началото е само слушател и като че ли намира историите на другаря си за мекушави, неуместни и абсурдни.Чрез продължителното поименно обръщение към слушателя си, той сякаш изглежда още по-наивен, но и целящ да го убеди в достоверността на думите си.

Лирическият говорител описва своя идеал за живот, според който:

В завода ти, Лори, си надзирател

и казваш: Днеска искам триста болта!

Добре, Лори, отлично, мой приятел