СЪМНЕНИЕТО КАТО ЖИТЕЙСКИ ПРИНЦИП

(Есе)

В трагедията Хамлет гениалният Уилям Шекспир обрисува по един оригинален и пълнозначен начин духът на късноренесансовия хуманизъм. Неговите герои са най-различни и всички те имат различна съдба. Пред тях стои важен избор, който трябва да бъде направен.

Хамлет очарова публиката и читателите с векове и първото нещо, което може да се каже за него, е че той е енигматичен характер. В него винаги има повече отколкото другите герои в драмата виждат. Дори най-внимателните и интелигентни читатели остават с впечатлението, че не разбират всички тайни на Хамлет. Самият Хамлет казва това на придворните в Елсинорския дворец. Хамлет е съзерцателен и философски настроен младеж. Него го привличат трудните въпроси, на които не може да се даде сигурен отговор. Той е обсебен с въпроси за отвъдното, за мъдростта на самоубийството, за това какво се случва с човешките тела след смъртта и т.н. Той е свикнал да анализира светът около себе си и затова подлага всичко на съмнение. Но с развитието на драмата читателят разбира, че съмнението е универсално качество на всички герои в нея.

В сложната ситуация на елсинорския дворец вътрешния сблъсък е неизбежен. Героите водят битка помежду си и вътре в себе си с дългът и желанието, решителността и несигурността, приятелството и измяната. Съмнението отприщва всички действия в драмата и играе ролята на пътеводител за Хамлет и обкръжаващите го. Най-напред съмнение изразява Хамлет, и то в чичо си Клавдий, плячкосник на власт, който след смъртта на краля на Дания и баща на Хамлет разиграва театър, за да открадне властта, полагаща се на младия принц. Трябва да се отбележи, че Гертруда има много причини да се омъжи за новия крал. В Средновековието една благородна дама, чийто съпруг е починал, дори и това да е самата кралица, загубва обществения си статут. Женитбата за Клавдий позволява на Гертруда да запази статута си на кралица на Дания.Също така имало и традиция, датираща още от Библията, в която живият брат може да се ожени за съпругата на починалия брат. От психологическа гледна точка брака с Клавдий позволява на Гертруда да избегне мъката си от голямата загуба, която тя преживява. Но най-важното е, че Гертруда изглежда обича Клавдий и е искрено щастлива от новия брак.

Но дилемата при Клавдий остава и тя е дали съмнението, че той има вина за смъртта на краля е истина или лъжа. Колкото и очевидни да са някои неща като брака на Клавдий с кралицата почти веднага след смъртта на краля, Хамлет не иска директно да обвини невинен човек. Той търси доказателство. В това проличава новозараждащият се ренесансов дух на епохата, в която е написана драмата.

Силно е разочарованието на принца от майка си. То идва от заблуждението, че Гертруда е прекрасна майка и съпруга, но всъщност нейното поведение се води от обстоятелствата:

...как срамно бързо

в кървосмесително ложе падна!

Когато Хамлет осъзнава истината за майка си, неговата фиксация върху нея го кара да не приема тази истина и да се измъчва между реалност и желание, между това, в което трябва да вярва, и това, в което иска да вярва. След срещата с духа на баща си, който категорично обвинява брат