Елин Пелин

Сълза Младенова

Изпитът се свърши благополучно преди няколко деня и учителката Сълза Младенова,

наведена над мъничката маса в тясната учителска стая, дописваше свидетелствата

на децата. По стените бяха се повлекли вече паяжини. От шкафа, в който лежеха

две-три разпокъсани книги, от старата географическа карта на двете земни

половини, увиснала като счупено крило на стената, от таблата, от сметачката, от

прашния глобус, върху който стоеше оскубаната гугла на училищния слуга, от

изкривената желязна печка, чието сърце като че ли никога не бе горяло - от

всичко лъхаше тъга, сънливост и безверие в науката. Човешкият скелет беше се

завърнал с иронична усмивка в ъгъла, а препарираният черен гарван го гледаше с

наведена глава от височината на шкафа, готов като фаталния гарван на Едгар По

да произнесе зловещото: "Никога вече!"

Вън на широкия разграден двор печеше мило майско слънчице и една коза с

превързан крак богобоязливо чоплеше по трънаците и врещеше нервно. Хората бяха

по работа, и в селото не се чуваше нищо освен сладкото и приспивателно жужене

на пчелите и крамолата на врабците.

Учителката пишеше нервно, бързо и не повдигаше глава да погледне навън. От

време на време тя оправяше над челото рохкавите кичури на косата си и

продължаваше да пише. Тя бърза да свърши всичко, защото подир два деня ще се

жени.

"Два или три деня останаха - мисли тя, като слага перото, - два или три деня?"

Цяла седмица вече тя брои дните един по един и все ги сбърква. Тя толкова е

заета, че не ги вижда, кога минават, и все пак и се струва, че времето върви

някак си ненормално, че подир всяка нощ настъпя пак предшествуващият ден. Ето

тя пак не знае кой ден е днес - четвъртък или сряда.

- Дядо Пене, кой ден сме днес? - пита внезапно тя и се обръща към ъгъла зад

печката.

Но там вече не дреме с лула в устата добродушната крива фигура на глухия

училищен слуга дядо Пене. Неговата работа е свършена заедно с изпита, и

въпросът и остава без отговор.