Чудомир

Съкращения

Като рекли: съкращения, съкращения, икономии в заплати, канцеларски,

веществени, хранителни, та и езиците ни почнаха да съкращават вече от

някое време насам и не дават свобода ни на словото, знаете, ни на

думата. Де едно време такива наредби, предписания и такива работи! Всеки

си бъбреше на своеволие, всеки си приказваше, колкото си иска и каквото

си ще, и оратори, оратори - с лопата да ги ринеш. По четири часа

говореха, по пет, по шест, дорде им се повредяха гласните струни и

пискуните им захъркваха като на заклана кокошка, а народът си ги слушаше

с търпение и нищо не думаше.

А сега - това не бива, онова не може, това е забранено, онова не е

позволено - не знае човек какво да прави просто.

Когато освещаваха паметника на Априлов в Габрово, избраха ме да поднеса

венец и да кажа няколко думи. Две делегации бяхме от нашето село и два

венеца направихме. Единият от общината, а другият, дето го носех аз, от

читалище "Познай себе си".

Поехме ний из балкана, стигнахме живо и здраво в Габрово, наредиха ни в

редици, кажи-речи, около петдесет делегати с венци, мъдря се аз по

средата и си преговарям речта умствено. Пред мене беше кметът, и той си

я преговаряше и от време на време махаше с ръка като капелмайстор.

Стояхме, гледахме, слушахме черковната служба, казаха по едно слово

двама-трима габровци, най-после дойде ред и до венците. Хубаво, ама щом

приближихме до самия паметник, и някой извика високо:

- Господа, никакви речи! Никакви слова! Само ще подавате венците, а аз

ще съобщавам от кое село и от коя организация са.

- Ха сега де! Ха свободна България и Търновска конституция де! Ха сега -

"Познай себе си", Димчо, като ти не дават да си кажеш думата и да видиш

бива ли те за оратор, или не!

Развикахме се, запротестирахме, ама с габровец кой може да се разбере,

че и ний.

За икономия на време било наредено, а щом е за икономия, те няма да

отстъпят, ако ще Янтра назад да се върне, ами да си ходим, рекох, докато

е време. Да се махаме, думам, кмете! Тя тяхната икономия нали я виждаш,

даже на Априлов шапка не сложили на главата, а го потопорчили насред

площада гологлав дъжд да го вали и вятър да го брули. Хайде!

Измъкнахме се и поехме за село. Из пътя накарах кмета да застане на един

камък във вид на паметник и си казах речта, после аз застанах, той си

каза словото и ни олекна.

Не се мина много, и ме избраха пак делегация по откриване паметника на

Хаджи Димитра пък в Сливен.

Направихме пак венец от букова шума, стегнахме се и преди да тръгнем,

думам на кмета:

- Кмете, казвам, не отивам толкова път да бия само за тоя, що духа. Реч

искам да държа. Слово искам да кажа. Българин съм, казвам, избива ме на