Съдържание на завещанието.

Съдържание: Разпорежданията на завещателя относно лицето в чиято полза се извършват разпорежданията, както и предмета на разпорежданията /това, от което лицето се облагодетелствува/

Обект на завещанието: Разпореждания могат да са имуществени права, които могат да преминават по реда на наследственото правоприемство. Всеки от съпрузите може да завещае своята част от семейната имуществена общност в полза на другия съпруг или на трето лице.

Завещанието може да съдържа и неимуществени разпореждания, но те нямат юридически стойност. Ако завещанието възлага изпълнение на определено задължение без да е представено наследствено имущество то няма юридическа стойност. Във всички завещания се посочват лицата в чиято полза се правят имуществените разпореждания. Завещателят може да завещае на всяко лице което си е избрало, дори то да не е роднина. Няма ограничение стига да не се нарушава запазената част на необходимите наследници. Относно имуществото - всичко, което се наследява по закон, се наследява и по завещание.

Видове завещателни разпореждания:

С оглед съдържанието им те биват:

1 . Универсални /общи/ - разпореждания относно цялото имущество на завещателя или относно идеална част от него, като отделните предмети не се конкретизират. Завещанието предава на лицето в чиято полза е направено, качеството наследник.

2. Частни завещания /завети/ - завещаното разпореждане се отнася до единично определено имущество. Предава качеството заветник на лицето на което е направен. Законът допуска да бъде завещано и само ползуването на даден имот, като и голата собственост върху него. Заветникът придобива веща в състоянието, в което е била в момента на откриване на наследството. Завещанието на една определена вещ е недействително ако завещателя не е неин собственик.

Действие на завещателните разпореждания:

С откриване на наследството, лицето в чиято полза о направено се задължава да приеме завещаното му имущество. При универсални завещателни разпореждания към наследника преминава актива и пасива на наследството. Наследникът изпълнява първо дълговете на наследодателя, а след това завещанието му. Заветникът не отговаря за дълговете на наследателя. Заветникът не може да води иск за наследство, нито да предизвика делба на наследство, той е кредиторът на наследство и може иска само изпълнението на завета.

Ако има неяснота в завещаното разпореждане относно предмета или лицето - налага се тълкуване. Целта е разкриване истинската воля на завещателя.

Завещаните разпореждания могат да са чисти или с модалитет.

Модалитетните изменят съдържанието на завещанието и нормалното пораждане на правни последици. Те биват условие, срок, тежест.

1. Условие - действието на разпорежданията се поставя в зависимост от постъпването или настъпването на едно бъдещо и несигурно събитие. Общите завещателни разпореждания не могат да се правят под отлагателно условие.

Отлагателно условие - правните последици на завещанието настъпват след сбъдване на събитието. Сбъднатото условие има обратно действие - смята се безусловно от момента на откриване на наследството и прехвърля завещаната вещ от този момент.

Прекратително условие - завещанието проявява всички правни последици от откриване на наследството до сбъдване на събитието /условието/, когато прекратеното условие не се сбъдне. Завещанието действа като безусловен акт.