Съдбата на Пилат от Майстора и Маргарита на Булгаков

Образът на Пилат и неговата съдба са пронизани от една трагическа ирония. При срещата на Пилат и Йешуа Ха-Ноцри петият прокуратор на Юдея за първи път се сблъсква с Човека въплъщение на истината и красотата. Душата на героя е напълно обезверена до този момент, в който тя се събужда за истината, но в същото време мечтата за обръщане на вярата е спряна от надвисването на страха.

Разтърсващата среща м/у двамата кара в болната от разочарование душа на Пилат да се събуди чувството за нравствена красота и справедливост. Всъщност в тази част на романа, в образа на Пилат безверието и жестокостта са израз на неосъзната жажда за вяра. От тук разбираме, че Пилат не е загубен за доброто, той има сетива за човешкото в човека. Най-добре това проличава в по-сетнешните му терзания от стореното зло.

В най-важния момент , обаче, когато той трябва да реши съдбата на Йешуа, Пилат проявява малодушие, породено от страха му от кесаря, от инстинкта му за самосъхранение. Страхът ражда предателство и Пилат разпъва Йешуа. Но всъщност това е своеобразен израз на неговото собствено разпятие. Присъдата дадена от него на скитника, обрича душата му на вечни терзания. Той се превръща във вечен подсъдим на своята жертва. От тук идва и трагическата ирония съдията подсъдим на подсъдимия, на властно заробилата го християнска съвест, на моралното огризение от ясното съзнание за вина. От мига на предателството, далеч преди екзекуцията на Йешуа, единната същност на Пилат започва да се раздвоява . Тя става арена на вечната борба между Прокуратора и Човека вътре в самия него.

В романа на Майстора образът на Пилат не е символ на равнодушно измиващия си ръцете от вината римски чиновник, а се превръща в образ на заговорилата съвест за извършен грях. Срещата с Йешуа е, един вид, изпробване на неговия нравствен потенциал. След смъртта на тримата осъдени, отчаянието на Пилат, неговото натрапчиво чувство за вина и желание за милост от съдбата все повече се засилват. Особено психологическо въздействие има картината, описваща самотата на Пилат, разлятото вино, тъмнината, празното кресло, бялото наметало с кървава подплата, цветови израз на невинност и вина, на едно морално потресение и на една кървяща рана.

Горест, проклятие над собствената си съдба, жажда за изкупление всичко това изгаря душата на Пилат. Истината, която той узнава, висше благо за всички останали, за него се превръща в палач. Нравственото потресение на човека се засилва все повече. За Булгаковия Пилат сънят сътворява втора действителност. В него Пилат достига до така мечтаните от сърцето съкровени истини. Присъствието на Йешуа в пилатовия сън е сякаш съвсем наложително и резонно.

Наказанието на Пилат е точно толкова, колкото трябва да бъде, защото неговият най-голям съдник не е времето, а собствената му съвест.