Забравена парола?
Начало на реферати

Съдбата на децата на града в поезията на Смирненски


Съдбата на децата на града в поезията на Смирненски


Смирненски е наречен слънчевото дете на българската поезия. И наистина още в разцвета на своите сили и младос, той се сбогува с живота, покосен от жълтата гостенка. Въпреки това, неговото творчество му отрежда място сред имената на големите български поети. Той създава някой от най-мрачните картини на социалното нещастие, но насочва своите стихове изцяло към лъчите на светлината.

За разлика от своите предшественици, градската тема не нахлува в неговото творчество. Христо Смирненски е абсолютният поет на града. Първото, което впечатлява в градските му образи е неговото явно предпочитание към света на бедните хора, жертвите на града. Също и картините на социалното неравенство, ясно отличено от обрисуваните от него два свята, а именно света на богатството и разкоша и света на бедността, мъката и мизерията. Лирическите говорители на Смирненски са изпълнени с човечност, обич и разбиране към децата на града, към смазаните от мъка и нищета хора. Например малката цветарка, която е принудена от бедността да присъства на всеки разблуден гуляй. В трелите на смеха й се усеща стаена болка, а ясният поглед е доказателство, че детската наивност е изместена от усещането за трагичното бъдеще, което я очаква тя ще се превърне в улична жена.

Със своята трагична обреченост, стихотворението Цветарка се превръща в една от най-красивите творби на Смирненски. То започва с една прекрасна пейзажна картина, описваща гледката към Витоша, в чиито пазви е стаен градът. И докато гледката към върховете е нежна и красива, долу в града живеят хиляди хора, които не могат да й се любуват, смазани от жестоката си съдба. Поетът разказва една от тези съдби повестта на малката цветарка. Тя е поредното дете на града, осъдено на безнадеждна болка. Нежният й образ контрстира на шумния град, но в погледа й се вижда, че той вече е изковал съдбата й. Черните пипала на града затвор все по-силно ще се усукват около детското сърце, докато не задушат чистотата и невинността му и не превърнат малкото момиче в улична жена. Защото в този град на греха всички негови деца са обречени. Ангелската същност на цветарката е поругана, градът й отнема възможността да живее нормален живот и точно в това се състои обреченият трагизъм на героинята.

В Стария музикант авторът не се отдалечава от бедността и несретата на човешкия живот. Лирическият герой е още едно от изоставените деца на големия град. В неговия образ са вложени съчувствие и болка към борбата му за оцеляване, утежнена от мъката на старостта. Те се превръщат в обвинение срещу безнравствеността и безпощадността основни характеристики на града в творбите на Смирненски. Стихотворенирто изразява самотата на един старец, принуден да живее покрай злите и далечни тълпи, където е възможно осмислянето на живота му. Освен това се внушава и идеята, че в пространството на града, персонажите нямат свой дом. Старият музикант е все там до моста.

В стихотворението времето и пространството са изобразени с образите на вечерта, старостта и зимата, които асоциативно се свързват със смъртта. Дори здрачът е определен като траурен. Това подсилва усещането за обреченост и безнадеждност. Описанието на траурното смрачаване внушава преминаването от живота към смъртта. Зимната вечер персонифицира чувството за бездомност и самота, поради липсващите в нея светлина, топилина и уют. Също като в Цветарка, всичко е смътно, приглушено и тайнствено, приказно красиво, като в несбъдната мечта.

Посланията, отправени от поета към бъдещето са светли, но съдържат горчивото предупреждение за мрака на тази земя. Той е детето на българската поезия, ала посланията му съвсем не са детски. Чрез творчеството си, Смирненски обявява война

Съдбата на децата на града в поезията на Смирненски facebook image

Подобни материали