Съдбата на децата на града в поезията на Христо Смирненски

Христо Смирненски е роден през 1898 година в град Кукуш, Македония. Въпреки че завършва своя жизнен път твърде млад, той оставя след себе си голямо по обем творчество. Живее и твори в сложна и противоречива социокултурна обстановка след Първата световна война, когато настъпва коренна промяна в културния и литературен живот. Представител на постсимволизма, Смирненски успява да съчетае символното и реалистичното и да представи своите философски и идейно-тематични виждания за човека и света. Основни теми в творбите му са страданието и бунт на масите. Социалните конфликти са често разглеждани в произведенията му. В тях се очертава обобщеният образ на човека жертва, който е дете на града, където се чувства отхвърлен, самотен и страдащ.

В поезията на Смирненски децата на града са тези хора, които са страдащи, онеправдани, угнетени, отхвърлени. Той ги нарича деца на града, защото са невинни жертви на големия чудовищен град, на социалната несправедливост. Тяхната съдба е очертана от нещастие, безприютност, отхвърленост. Съдбата ги е орисала да живеят в нищета и мизерия, да се примирят със социалната си екзистенция. В поезията на Смирненски ясно се очертава несправедливата съдба на децата на града.

В произведението Цветарка се засяга мотива за обезличената девойка, която е отхвърлена от обществото, която е обезчестена. Цветята са символ на красотата, като тя самата е оприличена на цвете: а и тя самата е чуден цвет.... Но тук се поражда и двусмислено тълкуване. Както цветята са обект на покупко-продажба, така и цветарката, оприличена на цвете, може да бъде стока. По този начин Смирненски се стреми да ни покаже как едно малко невинно девойче, страдащо и принудено да продава цветя, за да може да преживява, става обект на лоши и нечисти помисли от страна на жестокия и суров град. Тя е чиста, невинна, красива, докато градът е символ на злото, на неправдата. Този контраст очертава жестоката съдба на младото момиче.

Тя не е единствената жертва на града, а просто е символ, представлява всички тези страдащи и онеправдани хора, живеещи в чудовищения град. Стихотворението започва с пейзажна картина на Витоша, но тя е само един идеал за живот на тези жертви на града, на социалната неправда.

В друго стихотворение на Смирненски Старият музикант отново откриваме жестоката съдба ва децата на града. Този път персонаж, представител на страдащите и отхвърлените, е стар човек, който също е жертва на големия град. В тази си творба Смирненски влага мотива за отхвърлеността на един стар човек от обществото. Има засилени чевства на безприютност, на тъга, на безизходица. За него единственият изход е Смъртта. Природната картина зимата, вечерта, здрачът символизират края на един живот, подсказват ни, че ще се случи нецо лошо. Именно Смъртта е това нещо, единственият изход за отхвърления от обществото старец. Както в началото е казано, че тегли полекичка лъка старецът, така и в края Смъртта тегли полекичка лъка. Показва единствения път за него. Това дете на града е отхвърлено от обществото. Градът лишава героя от нормален живот, тъй като го обрича на социална безнадеждност, безперспективност. Съдбата на