СЪДБА И ОТГОВОРНОСТ В ЕДИП ЦАР НА СОФОКЪЛ

Проблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в старогръцката трагедия. Отхвърлянето на предначертаното е невъзможно, а съпротивлението срещу съдбата носи вина и болка, води до трагична отговорност и самонаказание.

В трагедията Едип цар Софокъл извежда на преден план проблемът за човека и неговото познание, за истината, до която се стига трудно. Едип цар извървява дълъг и мъчителен път на самопознание. Въпреки всички трудности по пътя си, той следва несъзнателно предначертаната му от боговете съдба. Поставен между утвърдените нравствено-етични норми и крайните проявления на човешкия характер, героят е носител на трагическа вина и отговорност. Вярата му, че е избягал от съдбата си, го превръща в зрящ слепец. Разкриването на истината за миналото и за произхода му е неговото истинско проглеждане, равносилно на мъдростта и самопознанието. Самоослепяването на героя е последица от това духовно проглеждане.

В началото на трагедията Едип е представен като справедлив и доброжелателен цар, с високо чувство за отговорност и добро сърце. Постигнал е много успехи, доказал е на думи и дела, че е мъдър и грижовен владетел.Поданиците му го почитат и величаят наричат го ...най-велик сред смъртните. Между народ и владетел цари разбирателство, хармония и взаимно уважение.

Събитията, които следва да се разкрият в трагедията, доказват трагическото страдание на героя. Трагичнот в житейския път на Едип е предопределено от неговата трагична съдба. Без никой от героите да подозира, стъпка по стъпка, предреченото от олимпийските богове, се сбъдва. Едип спасява гражданите на Тива от Сфинкса, но по-късно самият той - владетелят на града, е заплаха за него.Древните гърци живеят с разбирането, че проклятието над рода е инструмент на съдбата, която наказва разбунтувалите се срещу предопределеното. В драмата убийството, което Едип е извършил на младии, не е споменато до момента, в който смътни догатки свързват смъртта на цар Лай преишния владетел на Тива, със случилото се. Гневлив по характер, Едип убива в състояние на емоционален афект. По-късно се жени за собствената си майка и двамата имат деца, които са и негови братя. Неслучайно убийството е извършено на кръстопът. Самият Едип застава на трагичния кръстопът на своя живот. Носи трагична вина, която не осъзнава. Тя е предизвикана от незнание. Това е предопределеното наказание на съдбата следствие от тежките престъпления: отцеубийство и инцест.

Нарушената хармония трябва да бъде възстановена. Страданието, възмездието и покаянието са стремеж към равновесието и излизането от хаоса. Воден от желанието да бъде полезен на общността и да защити моралните принципи, Едип цар сам избира своя трагичен път:

Готов съм аз да ви помогна всякак.

Без сърце ще съм, ако трепна пред

това събрание...

Аз страдам повече за тези тук,

отколкото за себе си.

Незнаещ и неподозиращ собствената си вина, Едип настоятелно търси истината, стреми се да я открие другаде, но не и в себе си. По тази причина изпраща Креон в светилището на Делфи, за да пита как може да се помогне на